Anthology of stories about doing it extremely wrong.
Сряда с всичките ядове за есето, четвъртък с прекалено дългото време в the vic и ужасно грешните решения цяла вечер, петък на 12-см обувки, а днес - несвършила абсолютно нищо.
Понягога си мисля дали правя нещо погрешно, че все сама се забърквам в такива презокеански истории. Онази вечер Танви дълго се смя, като чу за премеждията ми, накрая трабваше и аз да се засмея. На сутринта и А се засмя и каза, че всичко било наред, но не и преди да го накарам да си признае, че е гей. Което той не направи.
Днес пък Сара има рожден ден и обикаляхме по фестивални задачи, а тя повтаряше как трябва да си намеря някого "cause, see, this way it'll be much funnier when you get drunk and James won't be that bored when he comes around". Никакво момче от джунглата обаче, казах й, а тя обеща да ме скрие, ако той се появи някъде.
Мисля, че трябва да напиша книга за тази единствена първа година в Глазгоу. Ще е почти брилянтна.
Maybe this summer will come and clear our minds.
Обаче никакви токове по павета, мерси.
No comments:
Post a Comment