Oh, you silly girl

Сто милиона мисли и спомени във всеки един миг, как да ти кажа всичко, как да ти обясня какво е в главата ми, какво ме притеснява и какво ме тревожи; защо не гледам в хубавите ти очи, а в мръсната сивкава паяжина на прозореца; защо треперя и защо ме е страх.
Днес си го мислих и после го казах на глас, че повече не мога да се върна тук - не мога да живея така, както последните пет години, а вие идея си нямате какво означава това. Може би само С, но това е стара шега.
Well, it's a big, big city and it's always the same, can never be too pretty - tell me your name. Is it out of line if I were to be bold and simply said "Would you be mine?".
Това беше моят новогодишен късмет и само аз знам истинското му значение. Кой е този град и каква е историята му, nookes and crannies everywhere. west end's finest. И той ми беше сред добрите намерения за миналата година. Сред тези за 2010 има неща като концерта на Едитърс и пренасянето в нов дом (две момичета срещу две момчета и чуждото въображение), следващите шест месеца, когато няма да ви виждам, но ще се обръщам очудена, когато позная парфюма и се зачудя откъде ми е познат; повече рожденни дни и първото истинско работно място; falling in and out again and again, с всяка усмивка и всеки следващ сън; обиколката на Острова около оста му, Лондон, Нотингам, Йорк и всеки следващ четвъртък на неправилното място; евтиното вино и съобщенията в 2 сутринта; всичките филми на света; всичките пътувания и проекти, и онези хора, заради които винаги ще се връщам в България, само за да прекарвам една последна вечер с тях, обяснявайки си за изпити и модели и пиейки евтин алкохол.
Но докато не се науча да оставя всичко зад гърба си и да живея съвсем различен живот, пак ще ми е тъжно и тежко всяка сутрин в 4, докато работя над някоя презентация, и пак няма да мога да знам какво да правя всяка вечер, когато съм сама в леглото и слушам музика на фона на виковете отвън.