30 December 2009

Now I must say good-bye

Последни часове на тази година и ми се искаше някой да се сети да ми се обади и да излезем да отпразнуваме всички успехи и неволи, всичко онова, което ще пропуснем утре в желанието си да започнем по някакъв определен начин новата година/десетилетие.
Исках да пия за добрите моменти и за лошите, за Глазгоу, който все пак успях да достигна и покоря; за Себастиан, с когото не се запознах и в когото не се влюбих; за концертите, които не се случиха; за хората, с които се започнах, с които се сдобрих, или с които се скарах. За онази малка идея, че всички обичахме 90те, но се вразумихме с последните десет години.
А утре вечер ще е странна, предполагам и очаквам даже хора оттук и оттам, не винаги добри, но малко и познати. Все още не знам дали искам да съм част от това, или дали нямаше да е по-добре просто да си отида в другото вкъщи - далечното - и да не преживявам отново всяка тъжна част във времето от полунощ до 2 сутринта.
Ще дойдеш ли?

No comments: