След правило 21. получих най-веселите коментари на света.
Рос (aka. момчето от джунглата - в лошия смисъл, ако изобщо има добър) се опитваше да ме убеди колко хубави били очите ми, когато съм го гледала ("аз пък кога съм те гледала изобщо, глупаво, глупаво момче, остави ме намира най-сетне" си мисля междувременно).
Дете няма памет за цветове, но няма проблеми - защото си я обичам и такава.
Сестра ми, ядосваща се на всичко френско и възхитена от въпросното правило, но не особено внимаваща в текстурите.
Айона се смее и ме гледа с ей-такива очи "Не, не, твоите са кафяви, съжалявам", казвам й.
Междувременно си мисля как никога, ама никога няма да приема насериозно някого, който ми обяснява колко "тъпа музика слушаш и как така ще прекъснеш разговора ни, за да гледаш филм на Тим Бъртън?" "Всъщност, след това ти изречение прекъсвам разговора ни, за да слушам тъпата си музика. Because good films may be my lovers, but music is my true boyfriend." "Well, then your boyfriend surely must be as ugly and dump as hell." "This is not the way to impress a girl. It's just not. And he may be ugly, but he makes me happy, and that makes him more handsome than most people will ever be."
Днес се опита да ме заговори, но му казах, че имам работа. Имах работа, но в интерес на истината нямам намерение да си губя свободното време с хора, които всъщност не разбират, когато им кажеш "не" в прав текст. Не.
ПС. И след поредния запомнен сън искам да съм смела като dete и да напиша всичко, както си е "да, знам, че ти и ти ми четете блога, но все пак ще ви цитирам, защото трябва да знаете".
And in your head do you feel
What you're not supposed to feel?
No comments:
Post a Comment