Елементи

Моментът с равносметките никога не съм го обичала чак толкова много. Най-важното е, може би, че има за какво да плача (от радост или от тъга) за изминалата година. Останалото са елементи на сезоните, надежди по никое време и скрити послания в книгите, добри приятели и обичайните заподозрени почти всяка вечер у нас, спомени за безсънни нощи, зайци, кучета, хамстери, изгубени вещи, китари, снимки (снимки, снимки).
Е, остана само днес и ще празнуваме у Марто.

Snowboard Street Spirit

Всичко е толкова прекрасно.
Don't you know you might find
A better place to play
От днес до малко след началото на януари ще съществувам в моята прекрасна стая, вече топла (Благодаря! Благодаря!), а няма да се крия в чуждите с надежда да се стопля за секунди като мигове. И какво, че я използвам за склад едва ли не през останалото време, целият ми живот е вътре, и снощните ми спомени са вътре - кабели кръстосват пода, инструментите са върху дъската за гладене, виното-с-мандарини - и то там, и сънят ми също се развива там (Some might say). Събличам се там, без да бързам, защото е топло, къпя се и пак не бързам - капките от косата ми падат бавно на пода, всичко е толкова прекрасно.
Y'know I didn't mean what I just said (това не е част от съня)
Но пък моят Бог се събужда по перфектно прекрасен начин - с Моно по радиото в 9 без 15 и Джони Кеш малко по-късно, и колкото и банално да звучи, днес се радвам само на малките неща - въпреки досадната болка малко под рамото, всичко е топло (мисля, че никой не може наистина да оцени колко важно е това за мен).
А утре сме във Варна за разни предновогодишни ловувания на летни спомени и смях, и като че ли снощи всеки остави по нещо вкъщи - дете (на латиница) - чантата, Ирта - книгата, Тошко - очилата, Мишо - чашата (дали пропускам нещо?)
I need a little time to wake up, wake up.
Предновогодишно, нали?

So perfect green

Картофките!
И въпреки вече тихите хора отатъка, се оказва, че зная нещо на испански.
Вече не са тихи.
Не е метъл, това е ремикс, той е по-известен от оригинала. Пост-пънк. (Ебаси)
Много псувам. Мнооооого. Ма има готини песни. Ла-ла-ла.
Everything on its place.

Delivery

Ready, lets roll onto something new.
Прехвърлям от часове незаписани номера от единия телефон на другия и си спомням (inevitable) случки и разговори, свързани с тях. В числа това се равнява на близо три години.
И знаете ли кое е най-тъжното? Единственото тъжно, всъщност.
Съобщенията. Short Message System.
There are many things that we would throw away if we were not afraid that others might pick them up. - Oscar Wilde

Съобщенията не успях да прехвърля, и никой няма вина в случая. Това е една от многото причини, поради които няма да захвърля нанякъде добрия стар червен телефон.
А сега, дами и господа, this is England and there is little we could do about it.

Daydream in Blue

Всичко е цветно, марш от аромати и желание за още.
Халюциогенни антибиотици.
Коси със собствено мнение.
Барманът! Барманът!
"По-добре билков."
"Нямам 18. Но пия чай."
Понякога си струва да премръзнеш навън, но да знаеш какво те очаква - "до девет и половина ще се прибера", което се превръща в след единайсет, защото е забавно, мамка му, забавно е.
А когато се прибирам, стаите вкъщи са топли, иска ми се да им изкарам въздуха - целия, аз да плавам във вакуумно пространство без звук.
Не мога да гледам за сметка на това, нямам сили и да се ухиля повече днес. Но в новото NG има прекрасни, прекрасни снимки.
'Cuz I've been standing at the station
In need of education in the rain

Сис лети насам следобяд.

LSF

We got our backs to the wall
Има опасност всичко да завърши с масов побой. (Нали ви е ясно, че напоследък съм безкомпромисна за някои неща/хора.)

Това беше по-скоро "между другото", а сега се връщам на моите си мисли и идеи, утре бал с две излизания преди, кръчма-която-се-превръща-в-китайски-ресторант в четвъртък, а в петък по-скоро да се наспя. Рисуване и сестра ми.
И ми е студено, много много студено, в момента дори не мога да мисля за много други неща.
Step on it, electronic
Или пък мога, но те не са точно за тук. Неща, свързани с прекалено силни чувства - макетно ножче в ръката, желание за бавно убиване на нечии червени кръвни телца, хвърчащи листи с поздравление и ограничен брой сълзи на хорото.

Моята via pontika отива на север. Трябва за това да пиша, а не за любов vs. борба при Ботев.
Messiah for the animals

(О, Джордж, защо ти трябваше да хвърляш фаса си в тревата? Икономът тъкмо затвори вратата след градинаря, който коси ливадата всяка събота между 10 и 2.)

How the lights go white

Толкова е приятно наистина, цял ден си седя вкъщи на топло, пия чай след чай, чета и слушам музика. Не мога да кажа обаче, че ми се случват само хубави неща, по-скоро недосадни. Пиша по английски и пиша на английски, търсейки безутешно университети. Къде би искал да отидеш, в Глазгоу или в Лондон?
Докато слушах Editors на V Festival, майка каза нещо, което толкова силно ме развълнува, че направо повлече всички останали емоции като лавина.
- Едната обикаля Германия по концерти, защо не другата да обикаля Англия?
- А защо не и двете?
А сет листата на фестивала беше толкова вдъхновяваща!
The Fray - How to Save a Life
Goo Goo Dolls - Iris
Editors - Munich
Babyshambles - Delivery
Mark Ronson - Valerie
The Fratellis - Chelsea Dagger (макар че и Creepin Up The Backstairs звучи добре)
Mika - Grace Kelly (на която се сещам за dete(която впрочем дори сънувах снощи), увеличавам звука и танцувам)
Snow Patrol - You're All That I Have (на която едва не се разревавам)
Kasabian - Club Foot
Kasabian - L.S.F.

Какво не бих дала да присъствам на такова шоу.

da da da

Първообразът на този пост беше мразен и утопичен. Обаче после В. ми оправи настроението с разни забавни песни.
Равносметки
Не смятам да ви съобщавам, но уви, в момента пише моето друго Аз, което е особено вдъхновено от нещата, които открихме заедно. Освен всичките сезони на CSI, в култовопросволутото ни фтп има и други особено важни неща като: тотално антиутопичната класика First Wave или пък Death Note (в момента само двама от четящите биха знаели защо сме ентусиазирани). Но пък за пълно удоволствие има и Masters of Horror и ReGenesis, а аз предвкусвам предстоящи вечерни събори у нас, както преди месеци и интересни неща за гледане.
А сред всичко е и друга класика Futurama, за която ми напомни отново В. и веселите й песни, а аз ще си спомням останалото, докато утре не съм на училище, завита с одеало, пиеща поредната чаша чай. Да, настинала съм.

Edit. Но пък заваля прекрасен сняг. Thank God is Friday.

Sympathy For The Devil

Journey to the end of the East Bay.
Два от поредните напразни дни. Вчера всичко се въртеше около някаква глупост в Аква-та, с обичайните хора, който са в списъка на хората, които не искам да виждам точно събота сутрин (можеш ли да ме виниш?) и добре че бяха други спасяващи-положението, с които се смяхме задружно на презентации и на още един-двама, които седяха пред нас (което е доста глупаво, но какво друго да се прави). А. има пневмония, на него не се смяхме.
Ок, да обобщим.
Отпечатъци по стената (нямам нищо общо), пушката на И., използвана по предназначение, летни спомени пред България и нощни такива в рок кафето, и цитатът на седмицата: "Аз единия льольо го знам къде живее, остава и другия да го разбера."
Yeah, yeah, drop dead

И със залеза, с който останахме в нощта, а той ми каза "Пич, пич, пич, не бива така. А трябва да се пие, да се пее, да се пие, да се пее, да се пие, да се пее. След това everything's gonna be alright...."
-Kozza Mostra - No Woman No Cry

Да стоя на брега, на залеза, с бутилка в ръка...

Учебната седмица се мина, още две остават (или по-скоро една и понеделникът на втората), след това - по ред на номерата: разни юбилеи, чествания, балове (а аз нямам кавалер, а то май че ще е задължително наистина), кръчми и сестра ми, която я очаквам като завършек петъка.
И отново тръгнах на рисуване, и за радост не е при Т. (И не помня някога толкова бързо да съм рисувала каквото и да е било, и не - няма да кандидатствам архитектура, и в България също няма да кандидатствам, освен ако не смятате НБУ, което ще е по-скоро "да-бе-да, апартамент, че и автомобил, пък и ако си взема книжката догодина..." И как така не знае какво е мащаб, за бога?!)
And it was all yellow.
Утре ще ходя на коледен шопинг, който едва ли ще има терапевтични свойства.
This is the noise that keeps me awake
My head explodes and my body aches

Но преди това - да, знам, кучето.

Rebell Yell

Включване между две хвърляния на зарчето на Не се сърди човече. Старите традиции си остават стари традиции. Нещо като старата любов, обаче с по-силна връзка, заради главното послание на играта. Гоним се, следим се, някой задминава другия или пък го блъска отзад. Навява носталгия по общите игри на лишчета и мафия (заради отборното прегрупяване - червени и жълти заедно, зеленото се сменя през 3 минути, синьото бие наред.)
Също така и знам, че трябва да си лягам, за да стана утре рано, а кучето така или иначе се е излегнало по диагонал върху леглото. Освен това съм на даскало докъм 3, ще се разправям за два "одъвчени" стола с шефките на двете гимназии, Ботев, сип и мп от 6 (а преди това - доволно събиране с цел губене на времето и разхождане на Сънчо.)
И така, отивам да събирам сили.

Kashmir

Говорим си за пътуванията ни последните седмици, София и Ямбол (е Градът). Покрай нас прелетява един от зайците. Не знам защо се сещам чак тогава да й кажа:
- В София видях най-красивия мъж на света.
В. почва да се смее.
- Трябва да видиш в Ямбол колко красиви мъже има. И са толкова различни.
- Но този беше просто най-прекрасният. Съвсем сериозно. Просто...Красив. А го зърнах само за три секунди, докато пресичаше покрай нас.
Тя ми вярва.
Така си прекарваме часовете в училище. Днес по изключение и пренасяхме столове.
Everywhere I go, kids wanna rock.
И Сънчо вече си е у нас и сега трябва да лягам, за да мога да го разходя утре сутринта.
Но първо ще се изкъпя. Задължително в тази последователност.

Красив дигитален звук

Глупава радост, щом откривам тази и още няколко снимки от същия ден. Не съвсем заради друго, ами бях ги забравила.
Пясъкът все още не се е изчистил от летните набези, а в този ден беше наистина успокояващ (и летящ всъщност, имам спомен за доста ветровит ден. И индианците на главната.)

Последните дни е все така слънчево и декември вече започна. Това е по законите на Мърфи, а също и нямам време за почти нищо друго през седмицата, освен да свърша всичките задачи, които ми дават ден-за-ден и дори да поуча, ако ми остане време. Имам нужда да направя някаква дивотия, за да се почувствам отново пълноценна и жива, защото, въпреки че е вярно, че дните ми са динамични, нищо от нещата, които се случват наоколо, не се различава от "Лягам си в три, защото по-рано не мога." Мога ли пък да игнорирам всичките минали "Лягам си в пет, защото чак тогава си тръгват другите.", например? Разбере го, най-после.
Сега ще се връщам на шоуто на Russell Brand. А утре сутринта имам уговорка с Н за първи път тази учебна година и ще обсъждаме вестникарски идеи и Gedanken aus dem Aschenbecher. И той завършва, а аз започвам да прекалявам с мрънкането за този пост. Малко рокендрол.

God's gonna cut you down

Don't look back
Just keep moving on
Отказвам всички дни, заради които нямам време за нищо и никого. Което на практика ме връща някъде два месеца назад.
Отказвам и всички обръщения, на които бях длъжна да съм свидетел|слушател последните седмици (цялата флора и фауна, "слънчице", "миличко" etc.)
And you yourself are nothing so divine

улица "Драгоман"
Това няма нищо общо, но вече като се изморя или като ми втръсне от нещо, първо за това се сещам. Другото е "хайджийн".
Но тук положението наистина се влошава с всяка изминала минута.
Sooner or later.... Well, you know.

ПС. Дано само "Децата на Хурин" да си заслужава името. И Н да не се прави на интересен, че ще му тегля една....гроздоберска.

Edit. Бях длъжна да го напиша просто. Обръщенията нямат нищо общо с мен. Просто се случват около мен.

Somebody Told Me

Запазвам си правото да пиша за каквото си поискам тук.
Математика, нищо интересно. Немски - и се оказва че съм син на Мария и Яна и брат на Йорданка. В тази последователност. По английски говоря за концерти, на които съм била. Говоря в рими и хората ме гледат странно. Ям солети и се чудя какво ще правя петък/събота вечер. (Варианти)
Вкъщи намирам първата си кожена гривна (от Умбопо, докато беше на три пъти по-малко пространство и от другата страна на улицата), която е явно все тъй прекрасна.
Sweet desert rose
Each of her veils, a secret promise

Цял ден съществувам някъде другаде, недоспана и абсурдно нелогична, и искам да съм на места, на които не мога да съм. Но засега само това може да се случи.... Brave new world.

Weekenders

Да, оживях и най-после съм си вкъщи, за да разказвам. Не че има много за разказване, де. Тоест, има, но всичко по реда си.
Събота: Празен автобус и забавни филмчета, разговори през пет минути "Кой?" "Къде?" "Кога?" и най-голямото откритие, че в София кола ще ми трябва. Първо съм при Софи, а оттам ме взима Мишо (който явно и в столицата е личният шофьор на всички. Де да знам.), отиваме с него и Весо в dete, където пием младо червено вино, а Мишо - кола (само, не, нищо му нямаше), после те двамата се прибират или пък ще се ходи на парти в Студентски, а аз и dete отиваме в Хаджи Димитър, където има приятно тихо съботно събиране и мента с мляко, по-късно Софи идва да ме вземе от някъде-си-там-те-си-знаят, а навън е паднала вековна мъгла като от британски филм на ужасите, има и бездомни кучета и призрачна светлина от уличните лампи, където те съществуват, и dete си носи чашата в ръка. Вечерта завършва със среднощна вечеря и домашно червено вино (Бога ми, беше наистина добро), а малко по-късно Софи, Ники, Жени и аз играем на някаква игра (явно highly addictive за играещите). Спя в леглото на Жени и наистина се надявам да не съм се въртяла много.
Неделя: Загубени в мъглата уговорки и срещи, С си е бил в Бургас (или не му се е занимавало, не знам), автобуси и ненормални спътници, мисли от предния ден в завършен вид, прибиране по тъмно и Зеленият Път.
Останалото са истории покрай лагерния огън.

Untitled

Винаги преди да пътувам, се чудя дали си заслужава всичко предварително. Добре че този път е само за една вечер и познавам всички. Ще търся някакви неща и ще се надявам да се видим със С (за което се каним някъде откъм лятото. Партито на Анди Флечър пред Абсолют-а и Мартина, която се хили насреща ми с поредния Хайнекен.)
София, надявам се, е толкова хубаво място, ако знаеш кого да търсиш и къде.
За всичко останало - като се прибера.

Friday never hesitate

Този пост го пиша вече трета вечер, поредна, да. Имам и нужда да спа, но ми е по-важно да го напиша и да ми се махне от главата.
Кога стана така, че приемам писането в блога ми като военно задължение "За по-чест! Мирр-но!", или факта, че си пукам пръстите на ръцете, а това не съм го правила 17 години.
Сега чета Brave New World. Не знам дали ви интересува, дали ще ви помогне с нещо тази информация, но я чета. И книгата всъщност е зверски добра, а аз я чета докато слушам музика, преди да заспя, в глупавите часове и докато пия вода. Най-вече вода. Вече не пия кафе, а и чай - много рядко. Само вода и плодове. И да, преди да сте попитали, обезводнявам се.
Не е на добре, знам. А в комплект с недоспиването е ужас. Но ще го правя поне докато завърша, защото, както често подчертава сестра ми, възрастта ми ми го разрешава.
Възрастта ми?
За същата възраст ли говорим, че когато се събера с някакви хора някъде, все някой ще отвори тема за сватби, букети и бебета. Отказвам да приема, че все още има момичета, които си чакат бляскавите рицари на бял кон. При мен ги няма, отдавна при това, ама и аз съм си малко сбъркана във възприятията. Няма как.
Отивам да си махна лака (а това наистина не ви интересува), после ще се опитам да поспа.
Sooner or later God's gonna cut you down.

Only Happy When It Rains

Love in the 90's is paranoid
Always should be someone you really love
Това е поради най-честия факт от уийкенда. На М й звъни телефона - И. На Е й звъни телефона - Д. С, и тя звъни на своя Н. Повече не ме интересува, аз не съм в графата с "двойките" (и както вчера казах - нямам какво да правя при вас, освен да се включа в заниманията ви, обаче не примирам от желание, предполагам и вие).
Let's push things forward.
Затова обаче днес вървя под силния дъжд и не ми пречи, защото съм се скрила със синия чадър, вървя по обезлюдената главна и е тъмно, тъмно, обаче уличните лампи светят и всичко е по есенно красиво. Прекрасно даже, и дори си представям как оставам максимално дълго на улицата, и май че забавям ход съвсем неумишлено, и въпреки това в един момент лампите свършват, трябва да завивам надясно и си спомням масовия преход от Мишо към нас една от всичките вечери. Но за този спомен има други виновници - около 600 снимки и около 35 клипчета на винаги обичайните заподозрени, или гигабайт и половина.
Какво ще става след седмица ли? Ами защото всички се сещат да ме пратят някъде само когато се набутам сама или когато има някаква работа за свършване, реших че този път ще се командирам сама за съботата и неделята. До столицата ни. [Добре че никой нежелателен от мп не ми чете блога, иначе щеше да започне някакви странни теории на неземни конспирации.]
You gotta jerk it out.

Frankie Goes to Hollywood

Последните дни отказах всякакви социални контакти с изключение на трима-четирима и разговори за хигиената при човека. Нямам време за хора без приоритети и вечно-неразбралите. За тях отказвам и да намеря такова, предпочитам да си го прекарам лежейки на сестринския син килим и да си спомням разни неща отпреди ден или месеци, или да си представям как ще мине следващият час в музика и "защо-пак-спря-токът-ебаси", както и да си правя уговорки в последния момент.
Снощи по-приятното радио се загуби за няколко часа, а аз си пускам "ретро", като най-близо и пускат дъ кюър. Естествено, че е петъшката песен, не беше нужно да питате изобщо. После пък се губих из чужди блогове (dete се ъпгрейтна до deteслава по презумция, че традициите трябва да се спазват), а дъ къюр ще звучат, докато наистина стане петък, и още веднъж след това, за затвърждаване на знанията.
Thursday never looking back.
То и понеделник си беше по понеделнишки рокендрол ден, всъщност, но затова знаят само трима човека, като единият е в бъдеще време. Но нямам намерение да се обяснявам защо е вредно понякога да се водят важни разговори след пиене. For everything a reason.

Edit. Пък да вземеш и да си вдигнеш телефона ли?

Дали пък не са ми сърдити, че съм ги отрекъл почти?

Тайно с теб виним пропилени дни.
Обичам такива дни, когато ставам на обяд, а навън е толкова мрачно, че няма значение дали ще си легна отново или ще си направя пуканки за някой филм пред компютъра. Абсолютна апатия към случващото се наоколо.
I reject your reality and substitute my own.
Мисля, че за всичко са виновни сънищата ми от предната вечер и как най-лекият спомен за тях ме кара да погледна дали всичко си е на мястото.
Всичко си е на мястото.
Мразя такива дни, в които нищо, абсолютно нищо не се случва. Нищо друго, освен търсене на някакви песни из архива и триене на безполезни файлове. Както и оправяне на правописни грешки в десетките форумни коментари за последните два дни. Такива дни са толкова безобразно еднообразни, че до полунощ дори нямам желание да кажа нещо за снимката на И и М, която впрочем е мое творение.
I need something I can be proud of.
Да, всичко си е на мястото.

Goodnight Lovers

Събуждам се от Indian Summer и решавам, че денят ми трябва да е хубав днес. Няма причина, но трябва и всъщност се получава просто един пореден ден на нищоправене-из-коридорите. По време на стачката поне правих нещо полезно. А сега - хич.
Обаче затова пък има хубава музика, и зи-рок има, и забавни немски случки има, и всяко събуждане има смисъл, дори да знам какво ме очаква. Именно заради това.
Never let me down again.
Днес по немски обаче говорим за случайностите и за щастието.
"Щастлив е онзи, който очаква всеки свой ден, сякаш е ново начало на живота му."
или weil du ein Ziel hast,
weil es Menschen gibt,
die dich glücklich machen,
weil du dich mit ganzem Herzen freuen
und anderen Freude machen kannst,
weil du auf der Welt bist
und das Leben liebest.
Или, както обичам да казвам, защото си един модерен номад.

One

Днес сестра ми става на 22.
Други важни новини за деня няма.
А, и почваме училище, все пак.
Но сестра ми е по-важна.

Запорожец

Трибют към всички алкохолни вечери от последните няколко (много) месеца.
Последните две вечери.

Едит от Виктория. Вир фарен, фарен, фарен, вир фарен, фарен фар ауей, вир комен нихт мер видър, ви донт вонт хир ту стей.

Friday, I'm in Love

Нямам някакви специални спомени от днес. Преди да сте попитали, не съм реанимирала от партито.
Обаче последната седмица беше (и за бога тя не е свършила все още) толкова запълнена с разни събития, кръгли маси, митинги, интервюта (тинтири-минтири), че вече почти нищо не може да ме впечатли.
И Хелуийн партито, на което първо нямаше да ходя, после щях да бъда курва, после идва Катя при мен и ме пита "Нели, ти какво си, Майката Земя ли?", и чак накрая се установих като групито на Kiss. Да, на същите Kiss, и което беше забавно - имаше толкова много метъли, облечени в познахте какво - черно, че Kiss се различаваха само по грима си, те и по това по принцип само могат да бъдат отличени, иначе аз се откроявах с червения си корсет, който за пореден път си откри някакво предназначение, и грима (да се разбира - ръчноизрисуваните линии по лицето ми с очна линия).
Everything on its place, за пореден път. И беше забавно, да.
А майка заминава утре сутринта за Истанбул, така че може да се смята за добре, че седмицата не е свършила още.

Indian Summer

Седим с Елена и чашите с ябълково мохито пред нас и обсъждаме разни минали и настоящи събития. Прекалено много неща се промениха и разпаднаха от началото на лятото, решаваме, а аз допълвам - "Увеличиха се с още няколко след рождения ми ден". Поклащаме уморено глави и се полу-излягаме върху масата.
"И тази кръгла маса мина", започва отново тя, "Много ли се изложих?"
"Никак. Всички бяхме страхотни."
Някъде обаче ни се е загубил ентусиазмът от предишните дни. Ще да е някъде между безумните смс-и и поредните спорове от рода на "забрави всичко (за общото благо) за час-два". Общо благо обаче няма, а времето е именно only happy when it rains. Отвратително, последните няколко дни. А едва ли можеше да бъде нещо друго, щом реших да променя радикално отношенията към хората. Съжалявам, но нямам вече нерви за хора, които в най-добрия случай не са съвсем сигурни какво правят. Нямам и нерви да чакам да ми се обадят (а няма и смисъл, впрочем). И не, няма да "натисна пауза на митологичното ми сърдене", защото ти беше пределно ясно, че ще откажа да изляза където и да е било заедно със Станислав. Мисля, че също е време да определя приоритетите си, както често съветвам напоследък хора около мен.
"Нямаш си идея колко щастлива се чувствам самата аз, като видя как лицето му грейва, когато се появя."
"Права си, нямам."

Knights of the Round Table

Това е моят трибют към гения (идиотизма) на Монти Пайтъните.

I'm Going Slightly Mad

Закуска в 2 следобяд с бисквити "Закуска"-какао, ментово мляко и понастоящем най-разведряващото ми занимание - Монти Пайтън. Абсолютна класика, да, знам.
Обаче това беше в петък, а (вече) вчера се случваха някакви забавни случки с (вече) обичайните заподозрени и именно поради това сега ще ви пейстна една игра, за която ми каза Виктория.
The Rules Are The Following:
1. You shall put your music player on shuffle.
2. You shall press forward for each question.
3. You shall use the song title as the answer to the question even if it doesn't make sense. No cheating.

1. How are you feeling today? It's My Life - Bon Jovi
2. Will you get far in life? If I Could Fly - Helloween
3. How do your friends see you? Наздравица - Черно Фередже (Да бехме малко подпийнаали... Уужас :D)
4. Where do you find your inspiration? Also Sprach Zarathustra - Strauss (Темата от Одисея: 2001)
5. What is the story of your life? If Tomorrow Never Comes - Ronan Keating
6. What was high school like? We Are - Ana Johnsson
7. How can you get ahead in life? Hey Joe - Deep Purple
8. What is the best thing about your friends? Always Look on The Bright Side of Life - Monty Python
9. What is in store for this weekend? I'm Going Slightly Mad - Queen (no cheating, seriously!)
10. How is your life going? Married With Children - Oasis :D
11. What song will they play at your funeral? Бате Гойко - Хиподил (хахахаххахахахахахахха. не, не мога просто)
12. What do your friends really think of you? Gimme All Your Lovin' - ZZ Top *rock*
13. Do people secretly lust after you? Country House - Blur
14. How can I make myself happy? Starlight - Muse (знаех си, че трябваше да остана още една вечер в Белград!)
15. What should you do with your life? Explosivo - Tenacious D
16. Will you ever have children? I'm a Moon Around You - 22 Pistepirkko

Ей в такива моменти осъзнавам колко абсолютно несъвместима музика съм заредила едновременно в плейъра си.

Street Spirit

Wear your love like it is made of hate - born to destroy and born to create.

Тук трябваше да стои един цитат, но реших, че не си заслужава тъгата. Затова слагам два други и се надявам да спра да чувам за чужди нещастия.

Хроничното угризение на съвестта, както единодушно твърдят всички преподаватели по етика, е твърде нежелателно чувство. Ако сте се държали неприлично, разкайте се, доколкото е възможно, поправете стореното и си поставете задачата друг път да се държите прилично. В никакъв случай не изпадайте в униние заради провинението си. Да се отъркаляте в тинята не е най-добрият начин да се очистите. - Олдъс Хъксли

Кой може да се съблече по-бързо за момиче?
С.В. : Аз мога за 6 секунди.
С.К. : Аз мога още преди да почнат да текат секундите.
С.В. : Не, не, аз отивам направо гол при момичетата.

Мисля да спра до тук с цитатите, иначе ще си изпълня една закана, отнасяща се до нещата, които препрочитам с удоволствие.

Discovery Channel

Днес с Мартина бяхме на лов за грозни животни. Едър рогат добитък. Големи бели птици. Всякакви зверове. И всички ни се изтресоха на тепсия, че и нещо отгоре, сами ни потърсиха.
Преди и след лова пием бири и ни е забавно, и се опитваме да не паднем на плочките пред общината от смях. Само от смях.
Като се прибрах, от комнет вече бяха благоволили да ми пуснат отново нета (след тази невероятна яростна буря) и си говорих със сестра ми. Съобщавам го тук не защото е нещо невероятно, а защото беше дълго и весело (и с допълнения около час по-късно). Говорих си дори и с Николай Б., с когото се запознах преди малко по-малко от година, на както изглежда, последната есенна сесия, на която присъствахме изобщо. Това хората го наричат адски късмет и за всичко пак са виновни снимките. Ами те всъщност по принцип са виновни за всичко така или иначе. Да го кажа така - някое от изкуствата.
На седмото от тях, обаче, съм малко сърдита в момента, след като гледах Dune не-линчовска версия. Не знам кой окипази хубавата книга, обаче заслужава публично линчуване. Oh well...
Това беше от мен, пичове, пазете се и не се давайте на гадните фешъни да ви отровят живота. (Ако тръгне да се случва, знаете на кого да се обадите ениуей.)

Autumnsong

Да се върнем на спомените от края на 2005.
С.В. (към С.К.) : И как ще коментираш факта, че момичетата си падат адски много по теб?
С.К. :Ми чи кой мой ми устои на чара?
С.В. : А, на чара, на тая изящност!
С.К. : А теб какво може да те надпи?
С.В. : Цялото училищно настоятелство. Заедно.

Сега да се върнем на днешния ден, 2007.
Ясно, застудява осезаемо, в София им беше снежното сефте за този сезон. Предполагам, че Етуил е най-щастливият човек (елф) в България в момента. Искате ли и вие да се посмеете? Помислете си за всички абсурдни имена на хора, които сте чували през живота си. Ето още няколко.
Или пък this is a mystery not to be solved.
В някакъв произволно избран момент тръгвам да издирвам Ten Storey Love Songs, а по време на това приключение попаднах на други песни, снимки и файлове отпреди две-три години. Sweet dreams are made of these, буквално.
Накрая останахме да се питаме само едно: "Кога, по дяволите, стана два и половина?"

I would picture it all

Преди около година (а може би малко по-малко) си бях едва ли не обещала да не си пускам никога вече музика от папката, където някои от изпълнителите ядат гълъби. Обаче не я изтрих - забавни спомени го наречете, ако искате.
А то какво?
Последното.радио отново е изпъстрено с най-различни звуци: от Йън Браун, Куийн и Ерик Клептън през Isan и Дъ Стрийтс до Металика. И за капак на всичко, с Мартина се провъзгласихме безкръвно и бездебатно за Blues-chicks.
Ok, next.
For everything a reason, хора, и това е самата истина, а до нея стигаме почти всяка вечер на картофи с шунка и индустриално количество кетчуп в, пред или около най-близката пицария. И като че ли всеки път обсъждаме едни и същи теми, едни и същи въпроси, а мнението се променя периодично на всеки половин час, примерно. И освен това вече мислим почти еднакво,
([02:21:36] Нели says: сега ще сънувам кошмари
[02:21:36] Мимз says: сега ще сънуваш кошмари)
което всъщност май не е нищо необичайно последната седмица-и-нещо.
Музиката за това време: Blue Oyster Cult - (Don't Fear) The Reaper

Cocaine

Чувствам се малко глупаво, съвсем забравих за Blog Action Day. Така или иначе, не съм в някакво морално-четящо настроение, допреди малко в никакво настроение не бях всъщност, а сега съм по малко от почти всичко.
(забравих да предупредя, че в този пост ще пиша истинските имена на хората)
И така, сис има утре изпит, което не е нищо необичайно за нея, както и фактът, че всъщност никой не е напълно сигурен утре ли е изпитът. Иля се опитваше половин час да ме убеди, че "ти трябва да поемеш Domino в Бургас". Прекрасно просто, Domino, Yo-Yo, ако има вестници Шах, Табла, Зарове или Бесеница, и тях ще поема. Предварително, някакви хора не ми отговарят в скайп, което е малко досадно на моменти (особено когато ке нуждая от информация за нещо), Марти пък, освен че е решила да ме успокоява дори когато съм прекалено спокойна (това не е ли моя функция по принцип, странно), пуска и забавни изречения от типа на [00:18:19] Марти says: предпочитам да не, днеска го видях и той най-приятелски ми кимна като гей. Виктория пък ме черпи кафе у тях и ми говори за текила-напивания. Други хора пък ми говорят за любов. (За бога, наистина ли всичко се върти около нея?!) Аз пък подскачам от единия форум, в който съм що-годе активна, до лубрикантския такъв, до последното.радио, блога ми и някакви случайни други.
Впрочем, внимавайте като ходите в Билла, днес майка се запозна там с германеца.
Черешката днес ще е музикална.

А на площада на Санта Гренада....

Днес е студено. Днес е много студено.
Обаче ние нали сме умнички и се крием само по някакви места, които са сравнително поносимо топли. И междувременно или се излагаме на билярд (аз), или мислим невероятни текстове за представяне на МП пред, всъщност не съм напълно сигурна, но има нещо общо с Брюксел. И така, ние съставяме някакъв невероятно показателен текст, в който се използват всъщност изобщо не съществуващи думи на английски, пр. the-Youth-Parliament-chairman-wannabe, the-Hair, the Hornet Masterkiller и, естествено, the mainos (да се произнася "майноус").
Това е много, много зле, щом се занимавам с такива глупости, като писането на пост като този.

She moves in mysterious ways.

Somewhere over the rainbow

Може и да е забавно, приятно и всичко останало, обаче на мен в момента ми остава само да слушам песни, които ме карат да се усмихна насила. Наистина.
И май че вършат работа, защото се сещам за забавни моменти и гафове, продължаващи секунди пред стотици хора и които са свързани със свързани по някакъв начин със съдбата ми хора.
Или може би не.

Cigarettes & Alcohol

Ако бях с кофти чувство за хумор, сега щях да публикувам разни клипчета от Сърбия, които завършват почти еднообразно - на фона на сръбска музика или с наздравица.
Обаче не съм, затова си гледам сама разни клипове на Емир Кустурица, защото освен всичко, не съм в настроение за друго в момента. Да се разбира, в настроение съм за някакви странни песни и дискографии на необичайни иначе за мен музиканти.
"Какво те ебе, слушай си каквото ти се слуша в момента."
Да де, нищо не ме.
По тази причина си харесвам някакви неща - интересна книга, нов мобилен, готини спортове, които да практикувам при достатъчно свободно време и нерви.
Марти, мацка, и аз си мисля, че си заслужава, обаче наистина съм аут ъф идеи.

In the maze of her imagination

Защото само аз знам какво наистина става в главата ми, всяка една строфа, всяка една снимка, всеки един акорд, всяко едно замахване на четката, всичко това съм аз, а няма как да го обясня. Само да знаеше, нищо нямаше да е такова, каквото е в момента.
Защото не искам никога повече да плача така, както плакох сега, както никога. Защото причината трябва да е отдавна забравена. И за всичко съм си виновна сама, до последната дума в съобщенията ми. И няма на кого да го покажа, какво като майка ми е в съседната стая, най-близкият ми човек е на 3000 км оттук, а в момента дори на малко повече, другият е музиката, ала тя все ми казва да слушам сърцето си, както впрочем и други хора преди това, и точно заради това се налага да страдам. Защото ми бяха казали, че в момента, в който усетя как спирам да мисля за друго, освен за все още несъществуващи моменти в бъдещето, трябва да уловя момента. И винаги го хващам, и винаги това ми навлича все повече и повече беди, и мамка му, не искам повече животът ми да е шибана ирония с всичките си съставни части, и да съм непоканена част в чуждите животи. Не искам да ме прекъсват. Не искам да решават, че съм достатъчно малка за морал, но не и за съвети. Не искам непрекъснато да ми повтарят как съм трябвало да помагам на майка, защото тя е преживяла много и не й е лесно. И пак същите тези да си мислят, че мога да спра света да се върти и да наглася слънцето под по-полезен ъгъл, че имам решението на всички проблеми и въпроси, и че някак си имам сили да поглеждам снимката в портомонето си, без значение колко ми коства това. Колко бързи вдишвания и издишвания трябва да направя. Те дори не знаят за тази снимка.
Аз мога да съм нещо повече от този твой сън с тъжен хепи енд.
Но пък сънищата са прекрасно начало за красиви разговори, по всяко време. И бих могла да приема предизвикателството да съм част от тези разговори.

Четете надолу.

And then I tell her

Върнахме се от Белград, бих казала по-скоро благополучно, отколкото каквото и да е било друго, въпреки че днес ми казаха някакви неща, които предполагах, че най-вероятно са били така, но I couldn’t help it, както понякога ми се налага да повтарям.
Може би ви е интересно какво се случи в Сърбия, обаче в момента единственото, за което мога да се сетя, са музиката, снимките в апарата ми и труповете на стършелите.
Ще ви разкажа само за резултатите от 4 дни странствания по влакове и/или автобуси.

1. Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат. По-скоро никога не са, по това не значи, че винаги ще оставаш неприятно изненадан.
2. Отново ми беше доказано, че съм отвратителен човек, разбира се, защото никога не съм, а и едва ли ще се науча да си прикривам емоциите. Не, не съм emo. Ок, сорри на всички батки/майни по въпроса. I simply cannot help it, нали ви казвам. Впрочем, за какво ми трябваше да си скапвам настроението последните два дни? `Щото имам невероятното умение да си набивам в главата всякакви филми и да го осъзнавам, но да ми трябва тройно повече време да се измъкна оттам. Предполагам, че се предава наследствено. И да се карам с хората за разни глупости по време на. И да съм хронично мрънкало, когато наистина нещо ми е скапало настроението. (Както вече съм казвала, не винаги е лесно да чуеш другите какво мислят за теб, но ще напиша само онова, което отговорих и в момента : „Мерси.” Наистина го мисля.) (добре че поне по снимките съм усмихната). И не съм особено наспана, и си изхабявам последните сили в опит да донапиша този пост .(понякога просто трябва.) Сорри, отново.
3. Въпреки (вече миналия) ми рожден ден, не, явно не ми е разрешено да си поискам дори мъничко повече от това, което останалите смятат, че ми се полага.
   
4. Music can be someone else’s girlfriend too.

И после хората, които видях в София. Това е другото положение, в Бургас никой не остава.
Без злоба и лоши чувства, нали? Важното е всичко да се оправя в един момент (било то и с помощта на един тиган по главата на авторката на този пост.) Пък и както казва Георги майно : „Няма страшно, така или иначе всички ще умрем.”

My Favourite Game

Значка на Siouxsie and the Banshees за Марто.
Цветя от панаира и Слободан за Льо.

Този път списъкът е мизерно кратък, а изпълнението му - почти невъзможно.
Въпреки това цял ден събирам разни мисли и идеи, пожелания на квадрат, пия страхотно мохито в Карамел, после бяло фрапе в Бродуей, на бара(не е нужно да ми напомняш, че се превръщам в сестра си) и предложението на Елена ми се струва приемливо (особено в моментите, когато тя ще бъде далеч (далеч оттук), особено в студените зимни дни/нощти, когато няма да има с кого да пия горещи напитки в Славейков или след парламентарни събрания, да ми дава разни напътствия, ех, суийт мемърийс ъф майн. (превръщам се в пълен идиот.)) Обаче днес ми е разрешено дори да говоря забавни глупости и да се радвам на хората. (В някакъв момент - и на най-опасното животно, обаче не съм чак толкова нарцистична.)
Ок, next.
Отивам да гледам IQ, за когото говорих два дни поред преди седмица, после си достягам багажа и ще се видим на седми, нали?

She moves in mysterious ways.

With drops of Jupiter in her hair

Тичам през последните часове на 16-те си години, или може би по-скоро си представям как тичам, а всъщност едва вървя с нечовешкиогромната откровена рана на глезена ми. По-късно и при идотски обстоятелства се заливам с кола, която прониква до въпросната рана и боли, ох, боли, обаче никой не разбира за случката.
Днес ми се слушат песни за хем (едно)-хем (нещо съвсем различно), малко по-носталгични ще кажат незапознатите.(Не, всъщност те дори не ми напомнят случки от лятото/Коледа/предсезонно/каквото и да остава там, просто ми харесват.) Или може би и най-вероятно ще ме боли главата, но така или иначе имам нужда от такава музика, от моята си музика, за да не изпадам в лоши състояния, и наистина си мисля как нещата могат да бъдат различни „ако”.
Today my boyfriend (music) has a holiday.
Всъщност, може би нищо не трябва да се променя. Life’s good, нали знаете. И въпреки че нямам никакви нерви и още по-малко време за малоумниците, изкачащи от всеки ъгъл, винаги ще намеря време за някои от имената в списъка на телефона ми, bold-нати едва ли не, хора, започващи с цялата азбука и дори няколко знака отгоре.
За незапознатите, споменати вече горе, от музиката става най-добрият приятел/приятелка. Никога не може да ти изневери, да те зареже или да иска да те запознае с родителите си. И въобще не настоява да се натискате пред всичките ви приятели на масата. Само ако си го пожелаеш.
Имам нужда от Chris Cornell.

PS. Съжалявам, песимисти, реалисти и всички останали. Ще си прекараме добре, страхотно дори, дори само защото наистина имам нужда от всички простотии да ми се махнат от главата за известно време. Седмица е ок. Единственото, което може би ще ни попречи да стане прекрасно, е инатът на останалите. Да видим. Между другото, утре ще ми е разрешено ли да поискам малко повече, отколкото би било редно?

Different Sound

Запоследно днес се оглеждам наоколо, нищо ново, а десния лакът съм си го подпряла на един червен скицник, листи с думи и международния паспорт най-отгоре.
Отдавна не съм (това като че ли не е точно хвалба) нареждала така някого, да не говорим, че говорим за по-възрастни от мен, а всъщност и от майка, може би, пълни софийски глупости, моля ви се, скрийте се някъде, защото ви очаква не ударна, ами направо симфонична група. В комплект. По двама, по трима, по четирима: колкото трябва. Това е положението, броят на кадрите не винаги увеличава качеството на извършената работа.
Ама тази жена наистина щеше да изяде някакъв много голям бой в един момент.
Както и да е, всъщност ще използвам мястото, за да ви подканя да си купите новата книга на Богдан Русев - "Ела до мен" и да обявя, че всъщност рождения си ден ще го празнувам.... Три пъти?
Прекрасно, the more - the merrier, така или иначе. Заминаваме за Сърбия по някое време около сряда, т.е. приемете, че вторник отивам да празнувам след даскало с дъ Ивето или с когото (когото, Марто) друг се навие и да събирам пожелания в кутията от черепна кост, а няколко часа по-късно отспивам във влака. После още веднъж с другите трима (четирима?) в Белград и веднъж в дългоочакваната и дългоплануваната София.
Така де, то може и да си псувам софийските колеги понякога, обаче какво да направя, или по-скоро, какво е виновен градът за хората в него?
Като цяло и както винаги, нищо не се знае до последния момент.
Прекрасно, ви казвам.

PS. Поглеждайки назад към днешните събития, всъщност отдавна не се бях смяла така на някакви глупости, които сами си ги правим. Стойностни филми, друг път.
И поздравете Сашко от наше име. :D

The Cure-Friday I'm in love

Ако някога трябва да направя някакъв списък с вечните позитивни песни, тази ще бъде на челните позиции.
Cure е глагол, показващ крайния ефект от процедурите, treat е самото действие на лекуване, а heal се използва за рани и белези.
I don't care if Monday's blue
Tuesday's grey and Wednesday too
Thursday I don't care about you
It's Friday, I'm in love
Между другото, ако всичко се развива извън всякакви планове, но достатъчно непредубедено спрямо събитията, другата седмица ще бъде прекрасна.

Chased by... I Don't Know What

Днес решавам, че трябва да се чувствам добре, въпреки че всъщност няма някаква специална причина. Не намирам подходящите заглавия, а всички наоколо твърдят разни неща; че лятото не било свършило все още, че в очите на някого валяло (слънчеви очила!), че спането=чувство на вина и че между живота и смъртта имало нещо.
We rule the world together
With out secret codes
And plans we can't remember
Освен радио "Восък!", което не е восък като радиовосък.
"Мостът не е всъщност мост, защото не прекарва от едно място до друго, ама и кей не е, защото на кея акостират кораби. Това е мостокей." -майка

Впрочем, отдавна не съм имала толкова разхвърлян пост. Рошавите мисли са опасно нещо, помнете ми думите. А Snow Patrol ме карат да се чувствам най-щастливото момиче на света.

Ain't Nothing Wrong With This

Като отвориха темата за сънищата в един друг блог...
Ако имаше едното лесно, щяхме да си избираме кога сънищата ни да се материализират. Alas, това няма как да стане.
Затова пък сама предприех някаква "пълна промяна" на многострадалния си тригодишен мобилен, смених му мелодията на звънене и бекграунда, и сега - предоволна и с инжектирана смъртоносно голяма доза ендорфин, смятам да се върна на занимания от преди два дни, преговор на думи (от 5 до 7: "Страй се, преброй се!"), четене и всъщност наистина май няма по-приятен край на деня от това да се излегнеш удобно в леглото, да си пуснеш музика и да намалиш разстоянието до последната дума в книгата с една глава.

Но все пак си остават просто сънища, нали?

This one goes to the one I left behind

Всичко е еднакво: все едно, че гледам бившите си съученици от преди 5 години. 5! Само че този път са лъскави списания на голи каки вместо безсюжетни филми след 1 по скат.
А пък всичко останало - то ми напомня на първия майски дъжд, носещ по малко надежда с всяка капка, ако ми позволите така да се изразя.
Също така как последните три вечери се събуждам точно в момента, когато по радиото засвирва Don't Stop Me Now, или глупостите ни в 6-без-10 (българско време) и как учителите мълчат.
Другата седмица ще ни спускат до Несебър (Созопол?) и обратно, май че е е свързано с някакви "младежки предавания от различни телевизии, които после ще трябва да оценявате и освен това да говорите на английски и на немски, аз те знам теб, Нели, че това го можеш". Или нещо такова.
Впрочем, когато снимаш по разни балове, изпращания и прочее, идеята е не просто да снимаш някакви хора, които се разхождат наоколо, а да ги уловиш в забавни и запомнящи се кадри, и по възможност - в най-добра светлина.
If I just lay here, would you lay with me and just forget the world?

Rock'n'Roll High School

Това е положението, уважаеми зрители/читатели, дъ бест таймс ар йет ту към, обаче преди това трябва да преживеем възраждането на невероятните училищни традиции в правенето на входни нива и катми, както и в ученето на думи за ъдванст, а безсмъртните градски класици започват с кроежите и плановете си още от 9-до-10-сутринта, по време на иначе така наречената стачка. (Как започваме учебната си година? -С едночасова почивка. Майко мила.)
Нямам намерение да се хвърлям в диви идеи какъв ще бъде новият германец, или дали Ангелова по химия е онази митична Ангелова с кодово име Миглена А. (за пред директорите).
Сериозно, ще бъде рок-ен-рол хай скуул, помнете ми думите.
За бога, това го преживявам вече 11та поредна година. Феноменът "първи учебен ден" е наистина толкова безмислен, нещо като феноменът "рожден ден", който почти винаги се превръща в "рожден уийкенд", а тази година и едва ли не "рождена седмица". Но така или иначе трябва поне веднъж в годината да се появим в училище, поне да дадем по едно цвете на класната...
Това последното изречение го забравете.

Ok go.

Is it just the same time of year

В този пост ще напиша всичко, което ме мъчи последната седмица, или поне толкова, доколкото ми позволява собственото ми чувство за свобода.
Не искам С, не искам С да изниква на всяко едно място, не искам С да е пред погледа ми винаги, когато се обърна, не искам С да е през три стола, докато си пия чая, не искам С да прави всички онези неща, на които трябваше аз да бъда с приятелите ми. С хората, с които се чувствам свободна да правя всякакви дивотии, защото не ми пука, че те ще ме видят. Не искам те да се обаждат на С, искам поне веднъж да се видя само тях и много бих искала те да го разберат. Не искам да съм болна и любимият билков чай да не ми е вкусен, защото не мога да му се насладя. Не искам повече да ми се налага да пиша такива постове и не искам да чакам до октомври.
Мамка му, толкова ли много искам наистина?

Snowboard

Нелито си има нова мания - да си сваля разни предавания на BBC Radio 2 и да ги слуша на плейъра си. Бих казала, че това са най-смислените минути, колкото и нелогично да звучи (имам предвид дебилите, коио водят някои шоута, но пък става въпрос за ВВС, няма как да са зле).
И, само за протокола, в момента ласт.фм ми е далеч зад приоритетите, пък и му се сърдя, защото не ми е отчел нито една от песните на Oasis, която слушах преди два дни. Нищо! Освен това компютърът в момента бръмчи като развален украински трактор пред разпад и освен че ще го водя на преглед при Култовия Данчо, избягвам да слушам музика от съображения за сигурност (и от малко страх).
Като споменах преглед, спокойно сис, кучо е ок, само дето ще трябва да го мажа с някакъв разтвор докато свърши, а това може да отнеме доста време. Един вид, приготвяйте спирта, приятели, защото усещам как на ден ще ми се появяват по 4-5 нови белега от кучешки зъби.
Is someone getting the best of you?
PS. Някои хора вече са започнали официално студентстването си. Да им е на късмет, и на тези които ще започнат близките седмици също.

Waiting For Tonght

Ladies, lets rock 'n' roll!
В крайна сметка съм единствената престрашила се да прекачи "елитния" праг и да даде 25 лева, но това се случва от време - навреме. Това е положението, приятели, тези пари съм си ги изкарала съвсем сама и смятам да ги дам за нещо, което си струва, по моя преценка.
Наистина, въобще не съжалявам за тези пари, да не споменавам всичките пари, които дадох за бири.
Dream on.
Чувам се най-после със Савата и си говорим някакви глупости.
"Ама ти не изглеждаше въобще щастлива" -казва Марта и сигурно е права, не знам. Просто наистина искам да то видя този човек.
Междувременно ме пускат на една пиеса безплатно, а аз едва не се разревавам от смях. После се случва нещо подобно, но когато трябва да си тръгвам от Анди Флечър партито.
Какво следва?

A Night At The Roxbury

Вечер І: Две вечери в Китен и все още си мисля какво бих правила, ако наистина бях започнала работа тук, освен може би, че щях да набия онези двете софийски лапета, които хвърляха камъни в басейна.
Отиваме в ресторанта, още от вратата се дъни Here Without You, а аз обяснявам на майка, че всичко е ок, стига да не пускаха такава музика. „Не разбираш” е работният й отговор и аз нямам намрение да й обяснявам някакви логични неща, като например, че не ги карам да пускат Oasis, макар че Oasis в момента не биха били съвсем лишени от логика, обаче всичко се оправя, щом собственикът започва да свири Вивалди. Вивалди е ок. Everything on its place.
В момента обаче не мога да се оттърва от натрапчивото чувство на спокойствие, сорри пичове, обаче аз съм градско момиче и съм свикнала на бързината и нормалната градска шумотевица. И спя на музика!
В събота, когато е планирано завръщането ни, смятам да си прекарам нещо като чудесно (засега само чудесно, прекрасното го оставам за понеделник).
Отново този понеделник, гледам (и чувам) с какво спокойствие, почти без интерес реагират хора, които са били на концерта на Депеш Моуд миналата година, да, ама аз не бях, затова засега на дневен ред е ходенето в Елит, било то и сама, което се случва примерно седмица след като, минавайки вечерта покрай клуба, със сестра ми решихме, че само някакви мухльовци ходят там.
Прекрасно.
26.02.2007 14:28:52 : ti si muhla.
No bad feelings.

Вечер ІІ: Събуждам се с натрапчивото чувство, че времето е решило да си направи някаква гадна шега с мен. Петък е7ми, нали? Трябва да е седми, четвъртък беше 6ти. Обаче не може да е 7ми, защото Анди Флечър-партито е в понеделник, 9ти. С кофти сив облак над главата поглеждам календара в телефона си.
Такаам.
Само не разбирам защо майка не се усети, като й казах какви са ми плановете понеделник вечер. Предполагам, че може и да е знаела, но да се е надявала да отида до Елит и да установя, че съм пропунала партито и да не й се налага да ме чака цяла нощ. Това е майка, все пак, всичко може да се очаква от нея.
Което и впрочем би обяснило защо изглеждаще толкова разочарована, след като й съобщих грешката си.
И след еднодневен размисъл на тихо и спокойно в Китен, реших, че който и да ми е правил някакви лоши в миналото, в момента сама си тровя живота отвреме-навреме.

The best times are yet to come, indeed.

Indian Summer

Вървя безславно час и нещо из някакви улици, за бога, за първи път ги виждам, а живея на не повече от десет минути оттук. Някъде наоколо живее Виктория, наоколо би трябвало и да са и театърът и съдът, и градинката пред него, същата градинка, където през деня няма жива душа, но явно привечер всички настоящи и не-в-съвсем-далечното-бъдеще бъдещи пенсионери се събират, за да обсъдят поредния сериал. Или както казва Джоуи: "Не гледам сапунени сериали. Имам си собствен живот."
Опитвам се да се ориентирам в тази невъзможна матрица от ненужно поставени странни ъглови сгради и строителни отпадъци, а в главата ми бучат реплики от последните два (почти слети) дни, днес Фреди би навършил 61, времето ще се разваля утре, а аз ще съм на Китен; или хората, които въобще (никога) не са си на мястото, съботни уговорки по никое време и как не съм много сигурна дали искам вече да е месец по-късно.
Докато разхождах кучето в убийствено ранния час 7:30, въобще не си представях така деня. Най-малкото, защото реших като никога да слушам радио вместо моя си музика, нещо такова си мислех и 12-ина часа по-късно, но всъщност Snow Patrol и онова момиченце с жълтото колело спасиха положението.
Remember the best days are yet to come.

So this is good-bye

поне до декември, живот и здраве

Spinning Around

Разхождам кучето и съм си подредила 2 плейлисти в плейъра - Playing the Angel и сборни песни за подскачане и хилене. Предимно за хилене. А хората ме гледат странно
"Какво ли пък се хили толкова, ми не си гледа кучето?",
или другото, като започнат да ми говорят, а аз съм увеличила звука на макс. Сорри, пичове, не ме интересува дядо с кои кучета и собственици завързвал контакти, аз съм асоциално момиче с хронична наклоност към насилие и музиката ми е по-важна от това да ви отговоря как е Сънчо. Еми, пред вас е, решете сами.
Започва Precious и идва време да се правя на секретарка по поръчка или добрия вестоносец, нещо такова, и решавам, че Марто никога повече не трябва да прави експерименти с коса нула-номер. Както казва сис: "Сигурно прилича на мутра."
После започва Кайли, която аз не слушам в малки изключения, но уважавам до мозъка на костите, защото тази жена е преживяла всичко, ама наистина всичко. Малко като Мадона, обаче без изгъзиците с Бритни. Пък и е австралийка. Тя пък ми напомня на едни тайни видеота на Никола, където той си танцува по неговия си начин (и неизменното размахване на крайници) и хиленето ни около него.
And did I forget to mention
That I found a new direction
And it leads back to me.

Live Monsters

Днес за първи път ми се ревеше от неискане да стана, обаче ми се наложи да го приема стоически, защото беше 9 без 10 и закъснявах за работа. Малко се вкиснах, обаче всичко се оправи към 11:30, когато непонятно започнаха да пускат хубава музика по това загубено-и-забравено-от-бога радио. Понякога наистина се чувствам като video killed the radio star.
Ениуей, последните двайсетина минути от пребиваването ми в офиса на майка ги прекарвам в обикаляне из д-р. д-р. проф. по Всезнание-и-още-нещо Wikipedia, последното радио и писане на постове за губене на време, ътендване за събития на бургаския плаж и танцуване на обичайните Бийтълс и Куийн.
Не, наистина, догодина може да ме търсите на някой хамак на плажа. Примерно.

Daydream In Blue

Днес - особености на националната кухня - суши, уасаби и прекалено солен соев сос. И всичко се повтаря около това суши - едни и същи хора, подобни случки, познати вече места след дъжд. Докато гледах сестра ми как навива водораслите, се сетих за един стар виц: "Кога ще настъпи световен глад? -Когато китайците разберат, че ядат само гарнитурата."
На това трябваше да се смеете, впрочем, ако не свърши работа, по-добре си пуснете някаква весела песен, иначе не мога да ви помогна.
Сорри.
We live in a free world
I whistle down the wind
Carry on smiling
And the world will smile with you.

Sewn

Относно предишния пост.
Не знам колко пъти съм гледала филма. Не помня откога започнах да го търся. Знам само, че този филм ме накара да треперя така, както може само краят на Shakespeare In Love и може би дори малко повече. Това е просто един красив филм и други описания не са нужни и най-вероятно не са възможни.
Помня, че след като го гледах първия път, гледах още няколко минути в екрана, без да спирам финалните надписи, за да опитам да запазя замразените снежинки около себе си. Бих искала да мога да спра времето и да ги снимам.

Inside

Cashback is splendid.
End of discussion.

Higher

Днес със сестра ми сме извървяли заветното разстояние у нас - другия край на плажа 4 пъти. Плаж, заради който сестра ми е изгоряла като след уъркшоп по бау-нещо-си-там и вечерни събития. Което си е повече от ок, все пак не е всеки ден да осъзнаваш, че всъщност имаш какво да правиш в нощен Бургас и не всяка вечер Gravity Co. правят концерти тук.
Съжалявам хора, промоцията на Финландия беше нещо като 300 000 пъти по-забавна и готина от блус феста. И дори след като Явор остана без сет лист (Браво, Нели, как успя преди да са свършили концерта?), всичко беше изпипано до последния звук.
За ваше успокоение, краката ме болят ужасно много.

Like I mean it

Този пост си го представях как ще изглежда през доста голяма част от пътя обратно. Имах някакво желание да разкажа за границите, за сестра ми, за красивите хора, които срещам по пътя си, за утринното карлсховско слънце, за спането по дивани и после в легла в странни стаи, без духове, за прекрасната Прага.
Обаче щом веднъж седнах на стола, осъзнах, че въобще не искам да пиша за това. Искам да пиша за Том, за Васил и за хайдутите, но нямам време за друго, освен за един абзац и после за импровизиран пост. И за малко музика - Дъ Фийлинг и песни, чиито текстове не разбирам.
Иначе Депеш са прекрасни. Ние също.

Thriller

Последни минути в Бургас, майка отново не затваря вратите след себе си и скоро ще се счупи още нещо в тази къща.
И Марто много усилено не иска да пусне коментарите ми в блога му, или както ми се караше Тошко онзи ден.
Всъщност, всичко си идва на мястото в един момент. Пък и трябва да тръгвам.

Walk of Life

Не помня да съм правила такива проучвания за разказ досега. "Не е и нужно", поклаща глава Иво, отпивайки от бутилката си, "Понякога просто се получава от раз. А никъде не е казано, че историята трябва да е истинска. Дори напротив."
Да де, обаче аз си знам, че искам да включа хайдушките легенди и май че всичко се подрежда просто прекрасно.
И дори в момента не ми се пише нищо друго, просто искам да заплета възела и после отново да отплета нишката на историята. И да напиша, че отдавна не съм била толкова ентусиазирана и радостна. Да го напиша и да го разберат всички.
It makes no sense, anyway.

Hands Clean

Предполагам, че вчера можеше да се сметне и за хубав ден, въпреки. Everything on its place.
И хората, които срещнах, с почти еднаква дължина на косите, нищо, че са от различен пол. На него името му започва с Г. и той е един от многото, чиито имена започват с Г. всъщност, но не съм много сигурна дали си има прякор и какъв би бил той. Важното е, че се появява малко след С. и си приличат в косата, наистина, а аз си спомням за последната снимка, която направих с телефона си, и само хората около масата ме спират да не се засмея.
Може би това е проблемът на седмицата. Преди няколко беше нещо подобно и Ивелина се чудеше откъде съм го изкарала този негативизъм и защо досега не го е виждала, миналата пък всичко си беше ок и нямах пречки да се смея.
Обаче идва нова така или иначе. И всичко отначало, и пак everything on its place, поне така се надявам. И ако не друго, то поне си осигурих достъп до всяко едно място, което ще ми потрябва в един момент.
We've come a long long way together,
Through the hard times and the good.
I have to celebrate you baby,
I have to praise you like I should.
Сигурно това е единственият начин.

PS.Мисля, че наистина има нещо вярно в разделянето по седмици. Музиката, музиката ви издаде!

Build It Up - Tear It Down

Говоря със сестра ми по телефона и й обяснявам всяко едно състояние на иронията, точка по точка, и това ми отнема 6 минути. После тя почва да ми се кара, защото взимам по-лесното решение за писане, а трябва всичките тези неща да му/им ги обясня. Да, ок, мерси за съветите "прави каквото смяташ за добре, гледай всичко да е наред като се видим след седмица". Но важно е времето - 6те минути. Значи, планът е - отивам, изстрелвам стаеното, компресирано, съкратено и вакуумирано, и чакам резултати. Един вид, майната му на всичко, карала съм се с достатъчно много хора за това, поне да знам имало ли е смисъл.
И само за да не забравя, когато в един следващ момент препрочитам този пост - в момента на писането наистина не ми пукаше от нищо и ми беше на върха на пръстите да се обаждам по телефони. Но това пък е също доста глупаво, дори може би по-тъпо от писането на тематичен пост. И всъщност, дори май съм спокойна.
Some things in life are bad
They can really make you mad
Other things just make you swear and curse.
When you're chewing on life's gristle
Don't grumble, give a whistle
And this'll help things turn out for the best...
And...always look on the bright side of life...
Always look on the light side of life...

If life seems jolly rotten
There's something you've forgotten
And that's to laugh and smile and dance and sing.
When you're feeling in the dumps
Don't be silly chumps
Just purse your lips and whistle - that's the thing.
And...always look on the bright side of life...
Always look on the light side of life...

For life is quite absurd
And death's the final word
You must always face the curtain with a bow.
Forget about your sin - give the audience a grin
Enjoy it - it's your last chance anyhow.
So always look on the bright side of death
Just before you draw your terminal breath

Life's a piece of shit
When you look at it
Life's a laugh and death's a joke, it's true.
You'll see it's all a show
Keep 'em laughing as you go
Just remember that the last laugh is on you.

You know, you come from nothing - you're going back to nothing.
What have you lost? Nothing!

Това сигурно е най-тъжно позитивната песен, която съм чувала някога.

Miss Murder

Това е забавно. Това даже е ужасно забавно, въпреки факта, че незнайно защо спекох от анонимния коментар относно "Today", но не мога да не споделя някои прекалено запомнящи се реплики.
Всъщност само една, за да покажа, че и ако нашето образование беше подобно (нагледно), хората, учещи биология, нямаше да задават въпроси относно предназначението на лубрикантите. (Не питайте, този въпрос вече сме го разглеждали. Многократно.)
"Well, as we all know all about foreplay, no doubt you can tell me what the purpose of foreplay is."
Впрочем, някъде четох коментар, че те са прекалено изтъркани и не особено забавни, макар че навремето са си били революционни...Един вид, ex-comedians.
Не знам, аз съм прекалено пристрастна (и пристрастена също), вие как мислите?

PS. Май забравих да спомена, че горното се отнася за Monty Python.

Flutter Girl

Вървя бързо към вкъщи. "Туп-туп-туп" потвържава ритъмът на сивосините кецове, поемащи тежестта ми - звучат страшно на всеобщата тишина към 11, обаче ми напомнят на разни неща, които са се случвали преди n-та част от времето, колкото и да не съществува то.
А тези спомени са повече от ужасяващи, дори забавни, но времето до нас не ми стига да разгадая всичките им тайни. Предполагам, че утре пак ще има време за същото упражнение, ако се запази основното условие и не срещна наркомани по пътя. Отново.
Но днес ми беше хубаво, може би смешингпъмпкинсовото ми предсказание за деня не е било чак толкова далеч от истината.
А в момента ми се приспива, слушайки Крис Корнел, и дори си представям в просъницата си как подскачам на концерта му.
Утре или по-точно днес след около 12 часа очакваме хора от Пловдив (другите ще идват по-късно същия месец) и дотам всъщност, а от петък до неделя сме отново на уъркшоп и ще започва голямото мазало. *Аз поезия не мога да пиша.*
Ениуей... Let it shine, just let it shine.

Patiently

Може би (а защо не, разбира се) Станислав, от когото се опитвам да се отърва от началото на лятото и да, имам си шибаните причини, и точно той се появява навсякъде, дори по разни уъркшопове, нищо че е бездарен до мозъка на костите си. Добре де, почти дотам. Да кажем до подкожната мазнина. Пак стига.
Today is the greatest
Day I have ever known
Cant wait for tomorrow
I might not have that long
Ill tear my heart out
Before I get out

Gangster Trippin'

Из безсмъртните улици на Бургас, разходка от светло към тъмно или обратното, зависи от часа, музиката е предимно забавна (Мисля, че е прекалено светло и горещо за емотата. То и как ще бъде иначе, с това "черно върху черно" не се живее.) и никога не бихме искали повече, отколкото може да понесем след 3 бири, например.
В този ред на мисли (или просто в някакъв) се опитвам да поискам да разбера каквото и да е било от тези 101 реда субтитри на Inland Empire, без особен резултат обаче. С последната реплика (чиято последна дума е before и този път няма как да я сменя) си представям физиономията на Шон преди футболния мач и волно се усмихвам. Ок, Cashback не е за всеки, но това не му пречи да е приятен и забавен, и отгоре на всичко никога не разбираме кой е бил другият движещ се в спрялото време, обаче много би ми се щяло да завали сняг и да го направя този номер и аз.
Иначе как ви се струва, завършваме уъркшопа с мафия и грандиозен разгром на убийците, които всъщност са единствените врели и кипели в играта (аз и "дете на латиница"), а Sing for the moment на Aerosmith всъщност не е Sing for the moment, а е Dream On.

How long now

Последното разумно нещо, което направих днес преди да осъзная, че вече съм си вкъщи, беше да погледна пресния мастилен надпис на дланта си. Напомни ми на една книга, чиято последна част излезе съвсем наскоро, и започнах да се смея. Два часа по-рано сънувах един сън, който ме преследваше цяла седмица преди около 5 години и който беше свързан с въпросната книга. Събудих се и главата ме болеше. Нямах белег на челото. Затова пък си спомнях съня ясно. Засмях се.
Смях се също и в баба наобяд, преди това със Софито в офиса, сутринта с радиото, отново снощи, вчера през деня и така обратно до понеделник.
Не помня да съм се смяла така активно от доста време.
Предлагам следващите дни пак, не защото са почивни, а защото винаги е по-добре да се смееш.

The Mess We're In

Би трябвало в момента да пиша райтинги за урока по английски. Би трябвало, но всъщност вече не ми се занимава, единственото, което искам, е да се изкъпя и да си легна, може би да почета малко, и да знам, че трябва да съм станала до 8.30, за да не закъснея за уъркшопа.
Разбира се, не бих отишла на урок, ако не знаех, че следващият месец-и-нещо единственото ми излизане относно вършенето на някакви задължения ще е ходенето ми на работа сутрин.
По-късно през деня с удоволствие бих се разпльокала (и това е най-точната дума в момента) на плажа, върху червената си кърпа със Снуупи, и бих забравила всичките глупости наоколо.
Те, глупостите, не че са много, обаче са летни глупости, което ги прави по-мързеливи за разрешаване, включвайки и въпросното ставане до 8.30, за да съм се разсънила поне малко до 9. Така или иначе първия час и нещо, единственото, за което си мисля, са разни пособия - ножове, сатъри, нагорещени ютии - и всичко, което би било полезно в бавното и мъчително убийство на някой произволно избран. На продавачката в магазина, която е винаги кисела, например.

Edit(половин час по-късно): Не обичам метъла. Не се радвам на хора, които много ожесточено обясняват как слушат само метъл, докато тайно въртят Камелия на уолкмените си и слушат радио Веселина. Глупаво е. Също така е глупаво на "Какво слушаш?" да отговориш "Ами всичко...Чалга, техно, хаус."
Аз съм музикална курва. Не го казвам аз, сестра ми ме нарече така преди около година. И е права, и всъщност въобще не ми пука. В плейлистата ми са заредени Дъ Бийтълс, Куийн, Остава, Фуу Файтърс, Уикеда, Йън Браун, Майлс Дейвис, саундтраците на Хари Потър и Властелина, Дъ Доорс, Гавин Деграу, Айсън, Стефан Вълдобрев, Ози, Оейзис, Орсън, Джет, Джамирокуай, Бийсти Бойс, дори и Майкъл Джексън.
И знаете ли какъв е резултатът? В ласт.фм с рейт "супер" съм с хора, чиито допирни точни в музиката са толкова вяла история, че дори си нямате и идея.

Мисля да съм нова

Днес, на 22ри юли 2007 година, пиша 222-рия си пост навръх 2-годишнината от създаването на одеялото.
Да му/ми е честито.
За тези две години този блог видя толкова много емоции, толкова много радост и тъга, толкова много купони, напивания и глупости, както и безброй много скрити в думите тайни/случки/събития, че, както се казва, направо ви е бедна фантазията.
Всъщност въобще не е така, това е просто израз, защото много от вас са участвали в някоя от случките - която и да е, когато и да е.
И ще продължава да е така, защото аз не давам никой да ми пипа блога, да трие постове или коментари.
Това е положението и благодаря на всичките ми читатели досега, макар че последните месеци осъзнах колко много незнайни от мен хора се занимават специално да отворят блога ми и да прочетат последната глупост.

Walking on Sunshine

Angel

Не планирам този пост като нравоучение и показно за правилните и добрите неща в живота, нито смятам да разсъжвадам върху някакви дълбокофилософски теми.
Една случайна, дори леко безмислена забележка на Марто относно уикипедия-навиците ми ме накара да проверя какво за бога толкова интересно пише там за Хари Потър, при което съвсем обичайно се отплеснах по други линкове, които в крайна сметка ме доведоха до Алан Рикман, точно толкова, че да осъзная факта, че той е участвал в ужасно много филми, които съм харесала, а дори не съм осъзнавала, че е главен герой.
Той е велик, сериозно ви казвам.

Пропаганда

Picture Book v2

Picture Book v1

Did you ever notice that there's a certain line in every song sticks out because it reminds you of a person that you just can't forget?
Нещо такова се опитвам да обясня напоследък на разни хора, обаче понякога е точно толкова безефектно и безефикастно, колкото и седенето пред телевизора на обяд.
Give me the song and I'll sing it like I mean it.
Другото нещо са снимките.
Днес си представях как утре ще отида на плаж след работа, или например ще седна да гледам дъ Пайтънс, или да чета Ъ Клокуърк Ориндж, обаче гледайте сеири утре следобяд. Иначе казано - запасете се с достатъчно много търпение и една палка, за всеки случай.
А относно мистерията къде се бях скрила предната вечер - с Мартина си направихме един малък импровизиран Джулай, където обаче видяхме как слънцето изгрява. Няма проблеми, нали все още сме юли така или иначе.

Best of You

Това е като някакво проклятие, 12 часа да не си се прибирал вкъщи и накрая да те изненадат с взиране в екрана до 1.00, после скици. Но пък е за сестра ми.
Това ли било да си студент по архитектура?
Така че, следващото мутренско синче/щерка, което е дало от на татко парите да следва архитектура и почне да се оплаква, че му било трудно - три крачки назад и да започне да използва главата си по предназначение - като гюлле.
Тук е място да отбележа, че не, никога не съм следвала, още по-малко архитектура, още по-малко в ТУ-то на Дармщадт, обаче докато изрязвах хотела и после премахвах някакви иначе миниатюрни части, ръката ми трепереше. Дори не искам да си представям на сестра ми ръката колко е треперела, докато е лепяла елементите по макета.
И може наистина да има "someone's taking the best of you", обаче в крайна сметка няма как да не знаеш за какво става въпрос. Просто няма как да се измъкнеш от факта, че си го научил и че няма да бъдеш от вълната нови български архитекти, на които им падат къщичките от раз. В която и част на света да си завършил. (Но не и в България, не и сега. Всичките, които следващите 5-6 години ще се дипломират, съм сигурна за точно 5, че наистина правят нещо, за да си ги заслужат архитектурните дипломи.)
Който е съгласен, да си вдигне бързо ръката, преди мутренските деца да са го видяли.

Но няма да се дам...

Днес е петък тринайсти, но това няма никакво значение, защото нищо не се случва. (Такива безмислени изречения се получават, когато в опита си да напиша нещо, осъзнавам, че нямам за какво да пиша.)
Ще се опитам да започна отново.
Днес е петък тринайсти, и в опит да не ми се случат някакви лоши неща (както казват хората), избягвам всякакви по-груби дейности, но все тая. Всъщност днес е един глуповат обикновен ден, който дори не може да се нарече "моно". Нищо, просто нищо, освен че май се разболявам, но това най-вероятно е функция на глупостта ми и факта, че излизам навън с все-още-влажна коса, нищо че е 30 градуса, примерно. Освен това, разучавам Cinema 4D, която всъщност е безкрайно интересна, ако не трябва да се смесва с архитектурни проекти. И най-забавното, буквално ми плащат да правя футболисти от кубчета и сфери, и очи. (Но пък майка наистина остана възхитена "Ама ти наистина ли можеш да го направиш така, вдлъбнато? Ааа, колко е готино, сигурно е много сложно. И сега как се съединяват тези двете? Яяяя!" и т.н.) Това пък се случва, като си учил известен брой години английски и нямаш почти никакви проблеми с разбирането на упътването. После се опитвам да приема някаква музика, но главата ми отказва, затова си зареждам Франк и Луи, за да не подплаша върволицата от хора в коридора.
Един мой глупав ден. Но не, няма да се дам, индийд.

Intergalactic

Побърквам се в тази стая, две седмици, две седмици едно и също. Magnetic Lasso Tool (L)/ Magic Wand Tool (W)/ Eraser (E)/ Save As -> PNG. -> съответния номер. Музиката е скучна, хората ги няма, май съм единствената, която прави нещо тук в момента, тоест правеше до момента, в който не й писна, имам да изхвърлям някакви остатъци от вкъщи, рекламите по радиото са отчайващи, точно сега искам да работя в рекламна агенция и да правя готини реклами, мамка му, а не някакви кучета, които сънуват не-знам-си-какво, после пращам някакви смс-и, и какво да направя по въпроса, че само разговорите ми са безплатни, нямам намерение да звъня на хората, само за да им цитирам Grace Kelly, те и сигурно спят, да не са като мен - "работни", не че не се вижда как в момента изгарям от невероятно и нетърпимо желание да работя, най-вече над формата на възглавницата ми или пък на формата на A Clockwork Orange, идеята е да ми е забавно докато пиша съобщенията и с надеждата, че и на хората ще им е забавно, докато ги четат, а пък A Clockwork Orange е една страхотна книга, трикът в четенето е да влезеш в историята и да знаеш малко руски, или пък да имаш рускоговорящи роднини наоколо, добре че в нашата даиствителност това не е трудноосъществимо, rot означава устни, veshch е предмети, но не вещи, devochka и babooshka са ясни, а bog навсякъде е написано с главна буква.
Час и половина след написването на горното очите ми отказват да следват извивките на предметите, затова решавам да науча някакви нови трикове, като се оказва изключително забавно и интересно да се гавриш с цвета на косата на разни хора с инициали К.Л. (You know who I mean.) и разни други такива неща.

Rock Around The Clock

Chapter5. Концерт на Щурците, на Тройката. Нали ви е ясно, че като звук или като светлинни ефекти, това можеше да се сравнява на градинско парти с лазерчета и пушек от огън. Но гласът, гласът е това, което наистина има значение. И за тези, които не са го слушали наживо, мога да ви гарантирам, че Кирил Маричков има велик глас, дори след 40 години. Да, представяте ли си, Щурците стават на 40.
Chapter6. Обичам да чувствам. Всъщност, едва ли има по-велико усещане от самото чувство, че и ти си тук, и ти риташ и се бориш за глътката си въздух. Чувството, че има на кого да се опреш точно в този един момент. Звучи банално, знам, но всъщност това са някакви наистина важни неща за мен. Защото аз може и да съм злобна на моменти, но всъщност наистина чувстам с всеки един сантиметър на тялото си. But this is not allowed.

Уиски с фъстъци

Мда, уиски с фъстъци е дневното положение в офиса, само че всъщност фъстъците са дефицит, докато уискито е в доволни количества и скрито на място, което само майка, работещите в офиса и инвеститорите знаят. Хладилникът.
Този хладилник крие тайните на офиса последните 4 години. Последната седмица чух какви ли не легенди за него. Павлина и Милена обичат да се шегуват, че ако вън е валяло, когато дойдат на работа, те си изчистват обувките с водка. Маркова, естествено, всяка една бутилка в Хладилника е маркова, при това най-често - неотворена.
Всичко останало би било наред в тази полудневна работа, ако не ми се налагаше да слушам четири часа онлайн Радио 1, в повечето случай прескачащо на малкото хубави песни. Ок, кажете ги 3 часа, като започне почивката на другите към 12 и като остана сама, си пускам някаква музика, която спасява животи.
И по принцип пиша постовете си късно вечер, когато вече почти нищо друго не може да се случи, но този път просто не можех да не разкажа за особеностите на майчините архитектурни фирми. Пък в един момент винаги ти става скучно да гледаш някакви снимки и да режеш елементи на Photoshop.
Go out and play, нали ви казвам.

Electric Nights

Дали този път всичко трябваше да стане, както трябваше? Без правописни грешки, без болка в главата на следващата сутрин, без памет.
Няма как да ви обясня, че наистина не е лесно, но още повече не е приятно да приема факта, че примерно един месец няма да се виждаме, като последните пет сме излизали всяка седмица по веднъж минимум. (без да споменавам седмиците накрая когато се виждахме почти всеки ден, ей така)
Но това всъщност са глупости и наистина ми омръзна да се опитвам да обясня на майка, че най-сигурно се чувствам сред други хора, а не когато карам някоГО произволен да ме изпрати до нас и после да се връща обратно до мястото Х. Но това наистина са глупости.
Изпити, проекти, коректури, не-знам-си-какво. И всъщност на никоГО не казах за единственото условие на майка, обаче то дали ще има някакво значение след седмица, две или три, едва ли. When I'm a moon around you.
В момента, дали от бирите и виното, и допълнителните бири вкъщи, искам да се хвърля от балкона и да потъна в асфалта като някои други певци/актьори преди мен, обаче на, не съм като Марта да имам котешко-девет живота и да не погубя нито един по време на срещите с В.Б. Must be strangely exciting.
Освен това, ако някоЙ все още не е гледал Go, мисля че е пропуснал доста - откъм съдържание, смях и саундтрак. (Isn't it ironic? -Don't you think?) Така че - Go, baby, Go Go.
И да не забравяме, че денят започва в 3 сутринта, а всичко останало - от сряда.

Nothing left for me to do but dance

Казват, че счупеното носи щастие, и дано е така, защото не ми е никак приятно 1. заради счупената врата към балкона 2. заради реакцията на майка. Така де, в един момент ми писва от всякакви забележки, да, ок, разбрахме, че е лошо, давай нататък. Например да ме питаш дали пък случайно не съм настъпила някое стъкло и не съм се наранила.
Не мисля, че ще може да го преглътне още дълго. Винаги съм си знаела, че има нещо специално в тази врата, и още по-специално във втората врата, която "не можем да ползваме, защото пречела на хладилника да се отваря." Нищо, че майка се кани да купува нов хладилник от два месеца и нещо, или как примерно вратата на хладилника се отваря с 10см по-малко, а това е фатално, O my brothers.
И после ми обяснявайте, че не било хубаво да живееш сам.

Like any hot-blooded woman

За и против обектите на желанието ни, дебати по темата през последните няколко денонощия. Дали си заслужава да се бориш за предварително загубена кауза и много време ли са три месеца? Кое е по-лошо : да можеш, но да те е страх или да не те е страх, но да не можеш?
42.
Това е положението, драги зрители, ако искате да намерите отговорите на такива въпроси, трябва да ги потърсите на места, където най-малко очаквате да ги намерите. ("Пътеводителят" е едно от тези места.) Защото те сами за себе си са толкова несъдържателни и обобщителни, дори глупави, почти колкото въпроса "Кои са по-велики - The Beatles или Queen?"
Друго такова място е на дъното на чашата от второто наливно Бургаско и порцията цаца.
И Grace Kelly.

Плис-плис, морски бриз

Не беше ли по-лесно, ако просто си живеехме с детските представи за happily ever after? Опитвам се да ви кажа, че животът ни едва е започнал, че да знаем какво ще стане и какво бихме искали след 2-3 години. Но пък всичко това е било радост и, едва ли не, непукизъм. Поради същата причина смятах това лято да работя и да спечеля някакви собствени пари, да пия бира от каквато и да е националност и да взимам сама решенията си. Да пътувам по черноморието ни, а това май че го правя вече така или иначе. От днес включвам в плановете и номадски пътешествия до европейски държави и неочаквани уъркшопове в края на месеца, също така и стискане на палци почти всеки ден от другата седмица до началото на август - за всички, участващи в кандидатстудентската кампания, имащи изпити по какъвто и да е предмет или предаващи проекти по архитектура.
А относно happily ever after - то така или иначе се случва в някакъв момент от приказката, и всичко си отива по местата, винаги, иначе нямаше да сме оправни момичета и момчета. Вие какво си помислихте.

In the strangest places

Ако започна да разказвам за всяка една случка от снощи, за автобусните спирки, за серийните убийци и домовете/скривалищата им, за нашия и съседните огньове, за музиката, за шезлонгите, за храната и за нас самите в цялата тази бъркотия, би се получил един голям постхичкоковски разказ с елементи на разсъждение.
Не това ми е целта в момента, а по-скоро да се убедя, че пострадали няма и всичко е под контрол. ("Ся, верно, под наш контрол, но поне под някакъв контрол, ебаси.") В крайна сметка, по-добре под наш контрол, отколкото под контрола на някакви, които дори не знаят за какво става въпрос. Or we find a new reason, a new way of living, and we breathe it in and try to dream again.
И все пак, този юлски изгрев си беше подходящият край на последните десет дни сама-вкъщи, и подходящо начало на лятото. Имам чувството, че всяка година това начало започва все по странно, ама сигурно и това е нормално.
There I was on a July morning.

Whether I'm right or wrong

Chapter3. Every day is a new Sunday experience.
Това е главната идея, винаги да имаме истории да разказваме - истории за смели пътешественици и плановете им да завладеят нощното море, или пък истории за красиви непознати в юлски следобед.
По този начин започвам лятото си. Епика и имповизации, и обещания за черноморски пътувания. Защото днес вече е официално първият несъвсемучебен ден и ще се търсим над керемидените покриви и отвъд дъгите. И имах нужда от един такъв разговор, като този с Момчил, който да ми вдъхва летни идеи и мечти, и софийски спомени отпреди две години. (Кога минаха две години от поредното лято със спасяване на животи и забраненото "ще ти кажа в понеделник"?)
But somehow I want more.
Chapter4. Seven days in sunny June. Една седмица без родителска намеса в действията и решенията ми, без контрол и граници. Можеше ли да е това?
Тази седмица имаше смисъл. Трябваше да ми помогне да разбера някакви неща сама за себе си, без да се крия от другите вкъщи. Всеки един момент си заслужаваше и със сигурност е трябвало да се случи. Всяка една сутрин - посрещайки слънцето на балкона или пръскайки се с морска вода. Всяка една вечер - сама или пък не. Просто една идеална седмица, когато проблемите бяха на заден план, а уийкендът ни принадлежеше.
"It is one of the blessings of old friends that you can afford to be stupid with them."

Those Lazy, Hazy, Crazy Days of Summer

Chapter1. Защото лошите по филмите никога не печелят, а всичко в този филм е истина, до последната песен плюс четенето на книги на балкона в 5.30 сутринта, първото силно кафе за този месец, писането и снимането.
Защото всичко е прекрасно по своему и най-важното е да имаме истории, които да разказваме на внуците си. Или може би да вземем решение по утайката на кафето.
А какво се прави в случаите, когато ти падне кръвното, а няма никой до теб и искаш да крещиш, но нямаш сили да пееш с пълно гърло или да тактуваш с крак, затова лягаш на дивана с някакви последни надежди всичко да се оправи бързо.
Но не, всичко в този филм е истина, и нещата се оправят чак часове по-късно благодарение на айрана и музиката. Както винаги.
Chapter2. Та вие сигурно се чудите какво е правило момиче като мен на балкона в 5.30 сутринта? Sitting, waiting, wishing. Понякога един модерен номад има нужда само от свободно време, за да види прекрасното в сивотата на града. Сега исках да напиша за перфектното юнско утро, но никой не би ме разбрал, ако не беше с мен. Точно тук, точно в тези минути - сред ниско прелитащите между блоковете лястовици, свежата хладнина на утрото и Джак Джонсън, който пееше за позитивните неща в живота. А не в леглото си, спейки и сънувайки поредното повишение.
Качих си краката на перваза. Какво ли щяха да си кажат случайните ранобудни минувачи?

Две Следи Напред

Не е приятно да се мислят истории за призраци на такава горещина. Най-висока температура за деня в България - Бургас, 40 градуса.
Браво, а ние се разхождахме навън по това време.
Знаете ли, че на 40 градуса се готвят разни храни, а шоколадът се топи (предимно на водна основа)?
И докато едни са на сватба, а други гледат волейбол, аз си отпивам от поредната биричка с надеждата на Слънчев Бряг всичко да мине добре. Ако ли не, така или иначе ще работя.
Какво става ли?
Разпадам се на елементарни частици, ето какво. И умирам от жега, а от продължителната работа на климатик почвам да кихам.
Иначе ще я измисля историята, не се безпокойте.

Until I'm ready

Всички ходят по разни (езикови) изпити. Сериозно, всички.
Но не това е целта на днешния пост.
Макар че всъщност те много рядко имат някакви определени цели, а когато е така, най-често са за да прикрия яростта си (или пък радостта) от някаква случка. Този път ме болеше корема, без особено видима причина, и ме болеше от снощи/тази сутрин рано. Това е от тези болки, при които ти идва да си забиеш нож в корема, или пък може би вече са ти го забили, не знам.
Обаче е гадно, а аз си мисля за вчера, когато бях цял ден сама, излизах с човек, когото (която, в случая) не бях виждала от последните 6 години, и си говорихме за живота, ама наистина адски много. И след 3-и-половина-часови-разговори се прибрах. После отново обичайните заподозрени в плейлистата, но този път увеличавам докато не си представя как съседите се насочват към нас с лопати, кирки и вили, но пък и аз не ги чувам, пак заради музиката съответно. В хола гледам поносими филми, после поносимо глупави трилъри с очакван край, и не ме е страх да отида до другия край на къщата, въпреки че заблуждавам останалите като надувам някаква песен и оставям вратата отворена. По разни радиа пускат хубава музика, която случайно е намерила място в (несъвършения) ми плейър, и точно в този момент сис ми липсва, а може би просто ми е скучно и глупаво сама, затова започвам да пея заедно с музиката. Нищо, във вторник пак, и от петък също, а защо не и днес?
Всички са на Placebo. Уатевър. Всъщност, никога не съм им се радвала дотолкова, че да дам пари за концерта им.
Междувременно, за времето, за което бях написала този пост, коремът ми мина, но пък се сетих, че съм на училище и също че нямам немски, и дори вече и учители по немски нямам, затова трябва да убия времето с някакви книги (или пък), музика и отново безмислени разговори ала „те останалите ни говорят зад гърбовете, айде и ние така”. Да, обаче така не става положението. Защото малката разлика е, че те наистина не ви се кефят, нито вие им се кефите, обаче вие винаги знаете какво те говорят за вас. И не е особено умна мисълта, че, Пенка, например, ви говорела зад гърба, само защото седи три чина зад вас. Ето затова не си обичам класа и ми писна от глупостите ви, така че спрете да ме замесвате в междуличностните ви сблъсъци. Не, не съм към никоя „група”, Христина, и от теб ми писна с непрекъснатите ти обяснения как съм трябвало да си избера страна, щото едва ли не ще спре да се върти светът и слънцето няма да изгрява повече, ако не съм никъде. Какви ги говоря. Намерете си вие мястото в собствения си живот и не се намесвайте в моя, ок? (Не, Иве, това не е депресантски пост, просто този път наистина ми дойде до гуша от тях.)
Това е положението, хора.
No sleep till Brooklyn.

Edit. Ха-ха, какъв дълъг пост. Ако някой стигне дотук, да иде да си купи бира.

You oughta know

Сякаш е нещо най-обичайно, а тишината и спокойствието в училище са толкова прекрасни. Затова пък компютърът прегрява от музика и други такива, Mi Nismo Andjeli 3 е в прогрес на сваляне, утре ще караме три часа, при късмет - 1, неделя съм сама вкъщи, както и от следващия петък, и всички тези неща също са прекрасни сами по себе си, особено различните идеи, които заплануваме за вкъщи към 3:30 a.m. (и бурканите с лютеница).
Айранът пък е прекрасен при болки в корема и недоспиване.
По-късно същия ден паднах в банята, но за това съм си виновна наистина само аз. Но и това е по-скоро забавно, отколкото болконосещо, ще се разбере утре кое е надделяло.
А времето не знае какво иска.
Go out and play, anyway.

I wanna be sunlight

Grolsch-ът отдясно не може да промени факта, че седмицата вече свърши и, ура, следват seven days in sunny June, без значение, че изкарах 5 на граматиката. В моя защита пеят Chris Cornell, Freddie, Foo Fighters, Уикеда и Ъпсурт. Въобще, всичко си е по правилните места и неочакваните хора петък вечер.
I'm travelling at the speed of light
I wanna make a supersonic woman of you
Иначе аз сама съм си наредила плейлистата, но пък по З-рок пускат The Beatles и Janis по обяд, а майка се стряска от силната музика. В 21:06 пък ще слушам чуждите плейлисти и гледайте да има хубава музика (това беше риторично), иначе казано - hey now now.
Със същите обичайни заподозрени сме в творческа кулминация на линчовските идеи относно хубавите филми и пейките, както и Рупърт (Рупи Рупи Рупи Рупииии!) в цялата безименна засега история, в която задължително ще бъдат замесени страховитите миризми на сеното и Пикасо по стената. И за капак, за втора поредна година ми обещават да ме научат да карам колело. Този път обещанието е двойно.
Everything on its place.