Chapter1. Защото лошите по филмите никога не печелят, а всичко в този филм е истина, до последната песен плюс четенето на книги на балкона в 5.30 сутринта, първото силно кафе за този месец, писането и снимането.
Защото всичко е прекрасно по своему и най-важното е да имаме истории, които да разказваме на внуците си. Или може би да вземем решение по утайката на кафето.
А какво се прави в случаите, когато ти падне кръвното, а няма никой до теб и искаш да крещиш, но нямаш сили да пееш с пълно гърло или да тактуваш с крак, затова лягаш на дивана с някакви последни надежди всичко да се оправи бързо.
Но не, всичко в този филм е истина, и нещата се оправят чак часове по-късно благодарение на айрана и музиката. Както винаги.
Chapter2. Та вие сигурно се чудите какво е правило момиче като мен на балкона в 5.30 сутринта? Sitting, waiting, wishing. Понякога един модерен номад има нужда само от свободно време, за да види прекрасното в сивотата на града. Сега исках да напиша за перфектното юнско утро, но никой не би ме разбрал, ако не беше с мен. Точно тук, точно в тези минути - сред ниско прелитащите между блоковете лястовици, свежата хладнина на утрото и Джак Джонсън, който пееше за позитивните неща в живота. А не в леглото си, спейки и сънувайки поредното повишение.
Качих си краката на перваза. Какво ли щяха да си кажат случайните ранобудни минувачи?
2 comments:
"Понякога един модерен номад има нужда само от свободно време, за да види прекрасното в сивотата на града."
мамка му красиво е.
Hi Neli mein Kleines, wie gehts dir? was machst du? Wie ist der Sommer bei euch? Bin seit ein paar Wochen mit der Schule fertig und geh demnaechst an die Universitaet. *hurrrrrrra*
Viele liebe Gruesse an euch nach Bulgarien!
Post a Comment