Whether I'm right or wrong

Chapter3. Every day is a new Sunday experience.
Това е главната идея, винаги да имаме истории да разказваме - истории за смели пътешественици и плановете им да завладеят нощното море, или пък истории за красиви непознати в юлски следобед.
По този начин започвам лятото си. Епика и имповизации, и обещания за черноморски пътувания. Защото днес вече е официално първият несъвсемучебен ден и ще се търсим над керемидените покриви и отвъд дъгите. И имах нужда от един такъв разговор, като този с Момчил, който да ми вдъхва летни идеи и мечти, и софийски спомени отпреди две години. (Кога минаха две години от поредното лято със спасяване на животи и забраненото "ще ти кажа в понеделник"?)
But somehow I want more.
Chapter4. Seven days in sunny June. Една седмица без родителска намеса в действията и решенията ми, без контрол и граници. Можеше ли да е това?
Тази седмица имаше смисъл. Трябваше да ми помогне да разбера някакви неща сама за себе си, без да се крия от другите вкъщи. Всеки един момент си заслужаваше и със сигурност е трябвало да се случи. Всяка една сутрин - посрещайки слънцето на балкона или пръскайки се с морска вода. Всяка една вечер - сама или пък не. Просто една идеална седмица, когато проблемите бяха на заден план, а уийкендът ни принадлежеше.
"It is one of the blessings of old friends that you can afford to be stupid with them."