Ако започна да разказвам за всяка една случка от снощи, за автобусните спирки, за серийните убийци и домовете/скривалищата им, за нашия и съседните огньове, за музиката, за шезлонгите, за храната и за нас самите в цялата тази бъркотия, би се получил един голям постхичкоковски разказ с елементи на разсъждение.
Не това ми е целта в момента, а по-скоро да се убедя, че пострадали няма и всичко е под контрол. ("Ся, верно, под наш контрол, но поне под някакъв контрол, ебаси.") В крайна сметка, по-добре под наш контрол, отколкото под контрола на някакви, които дори не знаят за какво става въпрос. Or we find a new reason, a new way of living, and we breathe it in and try to dream again.
И все пак, този юлски изгрев си беше подходящият край на последните десет дни сама-вкъщи, и подходящо начало на лятото. Имам чувството, че всяка година това начало започва все по странно, ама сигурно и това е нормално.
There I was on a July morning.
2 comments:
...looking for love...?
:)
Центъра на тежестта :)
Ъъъ, не :)
Post a Comment