Плис-плис, морски бриз

Не беше ли по-лесно, ако просто си живеехме с детските представи за happily ever after? Опитвам се да ви кажа, че животът ни едва е започнал, че да знаем какво ще стане и какво бихме искали след 2-3 години. Но пък всичко това е било радост и, едва ли не, непукизъм. Поради същата причина смятах това лято да работя и да спечеля някакви собствени пари, да пия бира от каквато и да е националност и да взимам сама решенията си. Да пътувам по черноморието ни, а това май че го правя вече така или иначе. От днес включвам в плановете и номадски пътешествия до европейски държави и неочаквани уъркшопове в края на месеца, също така и стискане на палци почти всеки ден от другата седмица до началото на август - за всички, участващи в кандидатстудентската кампания, имащи изпити по какъвто и да е предмет или предаващи проекти по архитектура.
А относно happily ever after - то така или иначе се случва в някакъв момент от приказката, и всичко си отива по местата, винаги, иначе нямаше да сме оправни момичета и момчета. Вие какво си помислихте.