Моментът с равносметките никога не съм го обичала чак толкова много. Най-важното е, може би, че има за какво да плача (от радост или от тъга) за изминалата година. Останалото са елементи на сезоните, надежди по никое време и скрити послания в книгите, добри приятели и обичайните заподозрени почти всяка вечер у нас, спомени за безсънни нощи, зайци, кучета, хамстери, изгубени вещи, китари, снимки (снимки, снимки).
Е, остана само днес и ще празнуваме у Марто.
1 comment:
just don't look back in anger, нал'тъй :)
Post a Comment