Всичко е толкова прекрасно.
Don't you know you might find
A better place to play
От днес до малко след началото на януари ще съществувам в моята прекрасна стая, вече топла (Благодаря! Благодаря!), а няма да се крия в чуждите с надежда да се стопля за секунди като мигове. И какво, че я използвам за склад едва ли не през останалото време, целият ми живот е вътре, и снощните ми спомени са вътре - кабели кръстосват пода, инструментите са върху дъската за гладене, виното-с-мандарини - и то там, и сънят ми също се развива там (Some might say). Събличам се там, без да бързам, защото е топло, къпя се и пак не бързам - капките от косата ми падат бавно на пода, всичко е толкова прекрасно.
Y'know I didn't mean what I just said (това не е част от съня)
Но пък моят Бог се събужда по перфектно прекрасен начин - с Моно по радиото в 9 без 15 и Джони Кеш малко по-късно, и колкото и банално да звучи, днес се радвам само на малките неща - въпреки досадната болка малко под рамото, всичко е топло (мисля, че никой не може наистина да оцени колко важно е това за мен).
А утре сме във Варна за разни предновогодишни ловувания на летни спомени и смях, и като че ли снощи всеки остави по нещо вкъщи - дете (на латиница) - чантата, Ирта - книгата, Тошко - очилата, Мишо - чашата (дали пропускам нещо?)
I need a little time to wake up, wake up.
Предновогодишно, нали?
No comments:
Post a Comment