Включване между две хвърляния на зарчето на Не се сърди човече. Старите традиции си остават стари традиции. Нещо като старата любов, обаче с по-силна връзка, заради главното послание на играта. Гоним се, следим се, някой задминава другия или пък го блъска отзад. Навява носталгия по общите игри на лишчета и мафия (заради отборното прегрупяване - червени и жълти заедно, зеленото се сменя през 3 минути, синьото бие наред.)
Също така и знам, че трябва да си лягам, за да стана утре рано, а кучето така или иначе се е излегнало по диагонал върху леглото. Освен това съм на даскало докъм 3, ще се разправям за два "одъвчени" стола с шефките на двете гимназии, Ботев, сип и мп от 6 (а преди това - доволно събиране с цел губене на времето и разхождане на Сънчо.)
И така, отивам да събирам сили.
No comments:
Post a Comment