В този пост ще напиша всичко, което ме мъчи последната седмица, или поне толкова, доколкото ми позволява собственото ми чувство за свобода.
Не искам С, не искам С да изниква на всяко едно място, не искам С да е пред погледа ми винаги, когато се обърна, не искам С да е през три стола, докато си пия чая, не искам С да прави всички онези неща, на които трябваше аз да бъда с приятелите ми. С хората, с които се чувствам свободна да правя всякакви дивотии, защото не ми пука, че те ще ме видят. Не искам те да се обаждат на С, искам поне веднъж да се видя само тях и много бих искала те да го разберат. Не искам да съм болна и любимият билков чай да не ми е вкусен, защото не мога да му се насладя. Не искам повече да ми се налага да пиша такива постове и не искам да чакам до октомври.
Мамка му, толкова ли много искам наистина?
4 comments:
guys make nice pets:)
хаха, да, има нещо такова
да кажеш, че те е гледал сърдито или е правил нещо лошо зад гърба ти - разбирам,
но всъщност вие не си и проговорихте
(освен това той говори само хубави неща за теб,а ти пеше само лоши за мено:)).
мартин щ.
въобще няма значение какво говори или не говори. в крайна сметка, които просто не ги правиш и други, които ги правиш, защото държиш на приятелите си. и в двата случая.
Post a Comment