Като отвориха темата за сънищата в един друг блог...
Ако имаше едното лесно, щяхме да си избираме кога сънищата ни да се материализират. Alas, това няма как да стане.
Затова пък сама предприех някаква "пълна промяна" на многострадалния си тригодишен мобилен, смених му мелодията на звънене и бекграунда, и сега - предоволна и с инжектирана смъртоносно голяма доза ендорфин, смятам да се върна на занимания от преди два дни, преговор на думи (от 5 до 7: "Страй се, преброй се!"), четене и всъщност наистина май няма по-приятен край на деня от това да се излегнеш удобно в леглото, да си пуснеш музика и да намалиш разстоянието до последната дума в книгата с една глава.
Но все пак си остават просто сънища, нали?
1 comment:
м, на сънищата тъкмо това им е хубавото, че са си твои! следователно можеш да разполагаш с тях както желаеш, да ги материализираш или просто да ги повикаш когато ти трябват :)
Post a Comment