18 September 2007

This one goes to the one I left behind

Всичко е еднакво: все едно, че гледам бившите си съученици от преди 5 години. 5! Само че този път са лъскави списания на голи каки вместо безсюжетни филми след 1 по скат.
А пък всичко останало - то ми напомня на първия майски дъжд, носещ по малко надежда с всяка капка, ако ми позволите така да се изразя.
Също така как последните три вечери се събуждам точно в момента, когато по радиото засвирва Don't Stop Me Now, или глупостите ни в 6-без-10 (българско време) и как учителите мълчат.
Другата седмица ще ни спускат до Несебър (Созопол?) и обратно, май че е е свързано с някакви "младежки предавания от различни телевизии, които после ще трябва да оценявате и освен това да говорите на английски и на немски, аз те знам теб, Нели, че това го можеш". Или нещо такова.
Впрочем, когато снимаш по разни балове, изпращания и прочее, идеята е не просто да снимаш някакви хора, които се разхождат наоколо, а да ги уловиш в забавни и запомнящи се кадри, и по възможност - в най-добра светлина.
If I just lay here, would you lay with me and just forget the world?

1 comment:

Bla said...

На бал лесно можеш да уловиш хора в "забавна" светлина. :)