Днес за първи път ми се ревеше от неискане да стана, обаче ми се наложи да го приема стоически, защото беше 9 без 10 и закъснявах за работа. Малко се вкиснах, обаче всичко се оправи към 11:30, когато непонятно започнаха да пускат хубава музика по това загубено-и-забравено-от-бога радио. Понякога наистина се чувствам като video killed the radio star.
Ениуей, последните двайсетина минути от пребиваването ми в офиса на майка ги прекарвам в обикаляне из д-р. д-р. проф. по Всезнание-и-още-нещо Wikipedia, последното радио и писане на постове за губене на време, ътендване за събития на бургаския плаж и танцуване на обичайните Бийтълс и Куийн.
Не, наистина, догодина може да ме търсите на някой хамак на плажа. Примерно.
No comments:
Post a Comment