Предполагам, че вчера можеше да се сметне и за хубав ден, въпреки. Everything on its place.
И хората, които срещнах, с почти еднаква дължина на косите, нищо, че са от различен пол. На него името му започва с Г. и той е един от многото, чиито имена започват с Г. всъщност, но не съм много сигурна дали си има прякор и какъв би бил той. Важното е, че се появява малко след С. и си приличат в косата, наистина, а аз си спомням за последната снимка, която направих с телефона си, и само хората около масата ме спират да не се засмея.
Може би това е проблемът на седмицата. Преди няколко беше нещо подобно и Ивелина се чудеше откъде съм го изкарала този негативизъм и защо досега не го е виждала, миналата пък всичко си беше ок и нямах пречки да се смея.
Обаче идва нова така или иначе. И всичко отначало, и пак everything on its place, поне така се надявам. И ако не друго, то поне си осигурих достъп до всяко едно място, което ще ми потрябва в един момент.
We've come a long long way together,
Through the hard times and the good.
I have to celebrate you baby,
I have to praise you like I should.
Сигурно това е единственият начин.
PS.Мисля, че наистина има нещо вярно в разделянето по седмици. Музиката, музиката ви издаде!
1 comment:
музиката е виновна за всичко, мамка му.
Post a Comment