Only Happy When It Rains

Love in the 90's is paranoid
Always should be someone you really love
Това е поради най-честия факт от уийкенда. На М й звъни телефона - И. На Е й звъни телефона - Д. С, и тя звъни на своя Н. Повече не ме интересува, аз не съм в графата с "двойките" (и както вчера казах - нямам какво да правя при вас, освен да се включа в заниманията ви, обаче не примирам от желание, предполагам и вие).
Let's push things forward.
Затова обаче днес вървя под силния дъжд и не ми пречи, защото съм се скрила със синия чадър, вървя по обезлюдената главна и е тъмно, тъмно, обаче уличните лампи светят и всичко е по есенно красиво. Прекрасно даже, и дори си представям как оставам максимално дълго на улицата, и май че забавям ход съвсем неумишлено, и въпреки това в един момент лампите свършват, трябва да завивам надясно и си спомням масовия преход от Мишо към нас една от всичките вечери. Но за този спомен има други виновници - около 600 снимки и около 35 клипчета на винаги обичайните заподозрени, или гигабайт и половина.
Какво ще става след седмица ли? Ами защото всички се сещат да ме пратят някъде само когато се набутам сама или когато има някаква работа за свършване, реших че този път ще се командирам сама за съботата и неделята. До столицата ни. [Добре че никой нежелателен от мп не ми чете блога, иначе щеше да започне някакви странни теории на неземни конспирации.]
You gotta jerk it out.