Казват, че счупеното носи щастие, и дано е така, защото не ми е никак приятно 1. заради счупената врата към балкона 2. заради реакцията на майка. Така де, в един момент ми писва от всякакви забележки, да, ок, разбрахме, че е лошо, давай нататък. Например да ме питаш дали пък случайно не съм настъпила някое стъкло и не съм се наранила.
Не мисля, че ще може да го преглътне още дълго. Винаги съм си знаела, че има нещо специално в тази врата, и още по-специално във втората врата, която "не можем да ползваме, защото пречела на хладилника да се отваря." Нищо, че майка се кани да купува нов хладилник от два месеца и нещо, или как примерно вратата на хладилника се отваря с 10см по-малко, а това е фатално, O my brothers.
И после ми обяснявайте, че не било хубаво да живееш сам.
No comments:
Post a Comment