Electric Nights

Дали този път всичко трябваше да стане, както трябваше? Без правописни грешки, без болка в главата на следващата сутрин, без памет.
Няма как да ви обясня, че наистина не е лесно, но още повече не е приятно да приема факта, че примерно един месец няма да се виждаме, като последните пет сме излизали всяка седмица по веднъж минимум. (без да споменавам седмиците накрая когато се виждахме почти всеки ден, ей така)
Но това всъщност са глупости и наистина ми омръзна да се опитвам да обясня на майка, че най-сигурно се чувствам сред други хора, а не когато карам някоГО произволен да ме изпрати до нас и после да се връща обратно до мястото Х. Но това наистина са глупости.
Изпити, проекти, коректури, не-знам-си-какво. И всъщност на никоГО не казах за единственото условие на майка, обаче то дали ще има някакво значение след седмица, две или три, едва ли. When I'm a moon around you.
В момента, дали от бирите и виното, и допълнителните бири вкъщи, искам да се хвърля от балкона и да потъна в асфалта като някои други певци/актьори преди мен, обаче на, не съм като Марта да имам котешко-девет живота и да не погубя нито един по време на срещите с В.Б. Must be strangely exciting.
Освен това, ако някоЙ все още не е гледал Go, мисля че е пропуснал доста - откъм съдържание, смях и саундтрак. (Isn't it ironic? -Don't you think?) Така че - Go, baby, Go Go.
И да не забравяме, че денят започва в 3 сутринта, а всичко останало - от сряда.