Like I mean it

Този пост си го представях как ще изглежда през доста голяма част от пътя обратно. Имах някакво желание да разкажа за границите, за сестра ми, за красивите хора, които срещам по пътя си, за утринното карлсховско слънце, за спането по дивани и после в легла в странни стаи, без духове, за прекрасната Прага.
Обаче щом веднъж седнах на стола, осъзнах, че въобще не искам да пиша за това. Искам да пиша за Том, за Васил и за хайдутите, но нямам време за друго, освен за един абзац и после за импровизиран пост. И за малко музика - Дъ Фийлинг и песни, чиито текстове не разбирам.
Иначе Депеш са прекрасни. Ние също.