Тичам през последните часове на 16-те си години, или може би по-скоро си представям как тичам, а всъщност едва вървя с нечовешкиогромната откровена рана на глезена ми. По-късно и при идотски обстоятелства се заливам с кола, която прониква до въпросната рана и боли, ох, боли, обаче никой не разбира за случката.
Днес ми се слушат песни за хем (едно)-хем (нещо съвсем различно), малко по-носталгични ще кажат незапознатите.(Не, всъщност те дори не ми напомнят случки от лятото/Коледа/предсезонно/каквото и да остава там, просто ми харесват.) Или може би и най-вероятно ще ме боли главата, но така или иначе имам нужда от такава музика, от моята си музика, за да не изпадам в лоши състояния, и наистина си мисля как нещата могат да бъдат различни „ако”.
Today my boyfriend (music) has a holiday.
Всъщност, може би нищо не трябва да се променя. Life’s good, нали знаете. И въпреки че нямам никакви нерви и още по-малко време за малоумниците, изкачащи от всеки ъгъл, винаги ще намеря време за някои от имената в списъка на телефона ми, bold-нати едва ли не, хора, започващи с цялата азбука и дори няколко знака отгоре.
За незапознатите, споменати вече горе, от музиката става най-добрият приятел/приятелка. Никога не може да ти изневери, да те зареже или да иска да те запознае с родителите си. И въобще не настоява да се натискате пред всичките ви приятели на масата. Само ако си го пожелаеш.
Имам нужда от Chris Cornell.
01 October 2007
With drops of Jupiter in her hair
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment