Different Sound

Запоследно днес се оглеждам наоколо, нищо ново, а десния лакът съм си го подпряла на един червен скицник, листи с думи и международния паспорт най-отгоре.
Отдавна не съм (това като че ли не е точно хвалба) нареждала така някого, да не говорим, че говорим за по-възрастни от мен, а всъщност и от майка, може би, пълни софийски глупости, моля ви се, скрийте се някъде, защото ви очаква не ударна, ами направо симфонична група. В комплект. По двама, по трима, по четирима: колкото трябва. Това е положението, броят на кадрите не винаги увеличава качеството на извършената работа.
Ама тази жена наистина щеше да изяде някакъв много голям бой в един момент.
Както и да е, всъщност ще използвам мястото, за да ви подканя да си купите новата книга на Богдан Русев - "Ела до мен" и да обявя, че всъщност рождения си ден ще го празнувам.... Три пъти?
Прекрасно, the more - the merrier, така или иначе. Заминаваме за Сърбия по някое време около сряда, т.е. приемете, че вторник отивам да празнувам след даскало с дъ Ивето или с когото (когото, Марто) друг се навие и да събирам пожелания в кутията от черепна кост, а няколко часа по-късно отспивам във влака. После още веднъж с другите трима (четирима?) в Белград и веднъж в дългоочакваната и дългоплануваната София.
Така де, то може и да си псувам софийските колеги понякога, обаче какво да направя, или по-скоро, какво е виновен градът за хората в него?
Като цяло и както винаги, нищо не се знае до последния момент.
Прекрасно, ви казвам.

PS. Поглеждайки назад към днешните събития, всъщност отдавна не се бях смяла така на някакви глупости, които сами си ги правим. Стойностни филми, друг път.
И поздравете Сашко от наше име. :D