Weekenders

Да, оживях и най-после съм си вкъщи, за да разказвам. Не че има много за разказване, де. Тоест, има, но всичко по реда си.
Събота: Празен автобус и забавни филмчета, разговори през пет минути "Кой?" "Къде?" "Кога?" и най-голямото откритие, че в София кола ще ми трябва. Първо съм при Софи, а оттам ме взима Мишо (който явно и в столицата е личният шофьор на всички. Де да знам.), отиваме с него и Весо в dete, където пием младо червено вино, а Мишо - кола (само, не, нищо му нямаше), после те двамата се прибират или пък ще се ходи на парти в Студентски, а аз и dete отиваме в Хаджи Димитър, където има приятно тихо съботно събиране и мента с мляко, по-късно Софи идва да ме вземе от някъде-си-там-те-си-знаят, а навън е паднала вековна мъгла като от британски филм на ужасите, има и бездомни кучета и призрачна светлина от уличните лампи, където те съществуват, и dete си носи чашата в ръка. Вечерта завършва със среднощна вечеря и домашно червено вино (Бога ми, беше наистина добро), а малко по-късно Софи, Ники, Жени и аз играем на някаква игра (явно highly addictive за играещите). Спя в леглото на Жени и наистина се надявам да не съм се въртяла много.
Неделя: Загубени в мъглата уговорки и срещи, С си е бил в Бургас (или не му се е занимавало, не знам), автобуси и ненормални спътници, мисли от предния ден в завършен вид, прибиране по тъмно и Зеленият Път.
Останалото са истории покрай лагерния огън.