Но няма да се дам...

Днес е петък тринайсти, но това няма никакво значение, защото нищо не се случва. (Такива безмислени изречения се получават, когато в опита си да напиша нещо, осъзнавам, че нямам за какво да пиша.)
Ще се опитам да започна отново.
Днес е петък тринайсти, и в опит да не ми се случат някакви лоши неща (както казват хората), избягвам всякакви по-груби дейности, но все тая. Всъщност днес е един глуповат обикновен ден, който дори не може да се нарече "моно". Нищо, просто нищо, освен че май се разболявам, но това най-вероятно е функция на глупостта ми и факта, че излизам навън с все-още-влажна коса, нищо че е 30 градуса, примерно. Освен това, разучавам Cinema 4D, която всъщност е безкрайно интересна, ако не трябва да се смесва с архитектурни проекти. И най-забавното, буквално ми плащат да правя футболисти от кубчета и сфери, и очи. (Но пък майка наистина остана възхитена "Ама ти наистина ли можеш да го направиш така, вдлъбнато? Ааа, колко е готино, сигурно е много сложно. И сега как се съединяват тези двете? Яяяя!" и т.н.) Това пък се случва, като си учил известен брой години английски и нямаш почти никакви проблеми с разбирането на упътването. После се опитвам да приема някаква музика, но главата ми отказва, затова си зареждам Франк и Луи, за да не подплаша върволицата от хора в коридора.
Един мой глупав ден. Но не, няма да се дам, индийд.