Последното разумно нещо, което направих днес преди да осъзная, че вече съм си вкъщи, беше да погледна пресния мастилен надпис на дланта си. Напомни ми на една книга, чиято последна част излезе съвсем наскоро, и започнах да се смея. Два часа по-рано сънувах един сън, който ме преследваше цяла седмица преди около 5 години и който беше свързан с въпросната книга. Събудих се и главата ме болеше. Нямах белег на челото. Затова пък си спомнях съня ясно. Засмях се.
Смях се също и в баба наобяд, преди това със Софито в офиса, сутринта с радиото, отново снощи, вчера през деня и така обратно до понеделник.
Не помня да съм се смяла така активно от доста време.
Предлагам следващите дни пак, не защото са почивни, а защото винаги е по-добре да се смееш.
5 comments:
Ше каже човек, че като изчезнах за малко и ти започна да се усмихваш :D
yeah, babe:)
Хаха, този пост определено ме разсмя. ;)
всички трябва да прочетат всички книги за хари потър (за да имаме за какво да си говорим после, ела да видиш какво е забавно тука)
Ааа не,Хари Потър е зло !
По-добре си говорете затова как не сте ги прочели и пак ще ви е забавно :)
Post a Comment