A Night At The Roxbury

Вечер І: Две вечери в Китен и все още си мисля какво бих правила, ако наистина бях започнала работа тук, освен може би, че щях да набия онези двете софийски лапета, които хвърляха камъни в басейна.
Отиваме в ресторанта, още от вратата се дъни Here Without You, а аз обяснявам на майка, че всичко е ок, стига да не пускаха такава музика. „Не разбираш” е работният й отговор и аз нямам намрение да й обяснявам някакви логични неща, като например, че не ги карам да пускат Oasis, макар че Oasis в момента не биха били съвсем лишени от логика, обаче всичко се оправя, щом собственикът започва да свири Вивалди. Вивалди е ок. Everything on its place.
В момента обаче не мога да се оттърва от натрапчивото чувство на спокойствие, сорри пичове, обаче аз съм градско момиче и съм свикнала на бързината и нормалната градска шумотевица. И спя на музика!
В събота, когато е планирано завръщането ни, смятам да си прекарам нещо като чудесно (засега само чудесно, прекрасното го оставам за понеделник).
Отново този понеделник, гледам (и чувам) с какво спокойствие, почти без интерес реагират хора, които са били на концерта на Депеш Моуд миналата година, да, ама аз не бях, затова засега на дневен ред е ходенето в Елит, било то и сама, което се случва примерно седмица след като, минавайки вечерта покрай клуба, със сестра ми решихме, че само някакви мухльовци ходят там.
Прекрасно.
26.02.2007 14:28:52 : ti si muhla.
No bad feelings.

Вечер ІІ: Събуждам се с натрапчивото чувство, че времето е решило да си направи някаква гадна шега с мен. Петък е7ми, нали? Трябва да е седми, четвъртък беше 6ти. Обаче не може да е 7ми, защото Анди Флечър-партито е в понеделник, 9ти. С кофти сив облак над главата поглеждам календара в телефона си.
Такаам.
Само не разбирам защо майка не се усети, като й казах какви са ми плановете понеделник вечер. Предполагам, че може и да е знаела, но да се е надявала да отида до Елит и да установя, че съм пропунала партито и да не й се налага да ме чака цяла нощ. Това е майка, все пак, всичко може да се очаква от нея.
Което и впрочем би обяснило защо изглеждаще толкова разочарована, след като й съобщих грешката си.
И след еднодневен размисъл на тихо и спокойно в Китен, реших, че който и да ми е правил някакви лоши в миналото, в момента сама си тровя живота отвреме-навреме.

The best times are yet to come, indeed.