Chapter5. Концерт на Щурците, на Тройката. Нали ви е ясно, че като звук или като светлинни ефекти, това можеше да се сравнява на градинско парти с лазерчета и пушек от огън. Но гласът, гласът е това, което наистина има значение. И за тези, които не са го слушали наживо, мога да ви гарантирам, че Кирил Маричков има велик глас, дори след 40 години. Да, представяте ли си, Щурците стават на 40.
Chapter6. Обичам да чувствам. Всъщност, едва ли има по-велико усещане от самото чувство, че и ти си тук, и ти риташ и се бориш за глътката си въздух. Чувството, че има на кого да се опреш точно в този един момент. Звучи банално, знам, но всъщност това са някакви наистина важни неща за мен. Защото аз може и да съм злобна на моменти, но всъщност наистина чувстам с всеки един сантиметър на тялото си. But this is not allowed.
No comments:
Post a Comment