10 November 2007

Дали пък не са ми сърдити, че съм ги отрекъл почти?

Тайно с теб виним пропилени дни.
Обичам такива дни, когато ставам на обяд, а навън е толкова мрачно, че няма значение дали ще си легна отново или ще си направя пуканки за някой филм пред компютъра. Абсолютна апатия към случващото се наоколо.
I reject your reality and substitute my own.
Мисля, че за всичко са виновни сънищата ми от предната вечер и как най-лекият спомен за тях ме кара да погледна дали всичко си е на мястото.
Всичко си е на мястото.
Мразя такива дни, в които нищо, абсолютно нищо не се случва. Нищо друго, освен търсене на някакви песни из архива и триене на безполезни файлове. Както и оправяне на правописни грешки в десетките форумни коментари за последните два дни. Такива дни са толкова безобразно еднообразни, че до полунощ дори нямам желание да кажа нещо за снимката на И и М, която впрочем е мое творение.
I need something I can be proud of.
Да, всичко си е на мястото.

4 comments:

Anonymous said...

human-nature.forummotion.com

desislava said...

нямащ какво да правищ и ти е скучно? защо не каза по-рано?

desert rose said...

защо не ми каза, че имаш някаква работа за мен? като че ли няма така или иначе да зарежа всичко да ти помогна

desislava said...

днес буквата ш не е актуална, явно:) няма проблем, то нямаше и как да го направиш, но мерси все пак:)