Sympathy For The Devil

Journey to the end of the East Bay.
Два от поредните напразни дни. Вчера всичко се въртеше около някаква глупост в Аква-та, с обичайните хора, който са в списъка на хората, които не искам да виждам точно събота сутрин (можеш ли да ме виниш?) и добре че бяха други спасяващи-положението, с които се смяхме задружно на презентации и на още един-двама, които седяха пред нас (което е доста глупаво, но какво друго да се прави). А. има пневмония, на него не се смяхме.
Ок, да обобщим.
Отпечатъци по стената (нямам нищо общо), пушката на И., използвана по предназначение, летни спомени пред България и нощни такива в рок кафето, и цитатът на седмицата: "Аз единия льольо го знам къде живее, остава и другия да го разбера."
Yeah, yeah, drop dead

И със залеза, с който останахме в нощта, а той ми каза "Пич, пич, пич, не бива така. А трябва да се пие, да се пее, да се пие, да се пее, да се пие, да се пее. След това everything's gonna be alright...."
-Kozza Mostra - No Woman No Cry