And then I tell her

Върнахме се от Белград, бих казала по-скоро благополучно, отколкото каквото и да е било друго, въпреки че днес ми казаха някакви неща, които предполагах, че най-вероятно са били така, но I couldn’t help it, както понякога ми се налага да повтарям.
Може би ви е интересно какво се случи в Сърбия, обаче в момента единственото, за което мога да се сетя, са музиката, снимките в апарата ми и труповете на стършелите.
Ще ви разкажа само за резултатите от 4 дни странствания по влакове и/или автобуси.

1. Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат. По-скоро никога не са, по това не значи, че винаги ще оставаш неприятно изненадан.
2. Отново ми беше доказано, че съм отвратителен човек, разбира се, защото никога не съм, а и едва ли ще се науча да си прикривам емоциите. Не, не съм emo. Ок, сорри на всички батки/майни по въпроса. I simply cannot help it, нали ви казвам. Впрочем, за какво ми трябваше да си скапвам настроението последните два дни? `Щото имам невероятното умение да си набивам в главата всякакви филми и да го осъзнавам, но да ми трябва тройно повече време да се измъкна оттам. Предполагам, че се предава наследствено. И да се карам с хората за разни глупости по време на. И да съм хронично мрънкало, когато наистина нещо ми е скапало настроението. (Както вече съм казвала, не винаги е лесно да чуеш другите какво мислят за теб, но ще напиша само онова, което отговорих и в момента : „Мерси.” Наистина го мисля.) (добре че поне по снимките съм усмихната). И не съм особено наспана, и си изхабявам последните сили в опит да донапиша този пост .(понякога просто трябва.) Сорри, отново.
3. Въпреки (вече миналия) ми рожден ден, не, явно не ми е разрешено да си поискам дори мъничко повече от това, което останалите смятат, че ми се полага.
   
4. Music can be someone else’s girlfriend too.

И после хората, които видях в София. Това е другото положение, в Бургас никой не остава.
Без злоба и лоши чувства, нали? Важното е всичко да се оправя в един момент (било то и с помощта на един тиган по главата на авторката на този пост.) Пък и както казва Георги майно : „Няма страшно, така или иначе всички ще умрем.”