New Year's Resolution

Ден преди новата година и вече си мечтая какви късмети бих искала да ми се паднат от баницата, навреме и точно, когато трябва да се случат. Най-добре едновременно.
. Глазгоу - сигурно е прекрасен в този период от годината, а сигурно по принцип си е. И дори да имам прекалено големи изисквания от един-единствен град, искам да съм там, да го почувствам и да се уверя сама, че наистина нещо му куца.
. Себастиан - искам да се влюбя в човек с това име. Дори не знам къде се зароди идеята, но това име е наистина прекрасно. В. по въпроса се засмя. Но пък предвид нейния "it's complicated"-статус, не смятам, че е най-удачният човек да питаш по такива въпроси.
. Искам да съм малко по-малко любопитна и да не ме боли главата после. Искам също и да различавам хубавото вино от не-толкова-хубавото.
. Искам всички концерти на света да се случат наистина, без last minute инциденти и заплашване със саморазправа.
. Сигурно ще е клише, но искам още 7000 неща, някои ги искам още отпреди, за други просто си мисля в колата на връщане от Истанбул. Точно като някое пролетно еднодневно влюбване, само за спорта и задето всичко е свежо навън, и все още мокро от снощния дъжд.

I could be your regular belle

Предколедно е тихо и студено, вечер по повече и от двете. На мен обаче не ми е коледно изобщо, не ми се занимава с нищо и по-скоро бих ударила някого по врата, задето върви безкрайно бавно по тесен тротоар. Не ми се занимава в смисъл, че ми се прави всичко, но с надеждата да съм сама за което, а това не се случва. Освен това безмислено помня ненужни имена и случки, и им се подигравам на косата и пуешкото, не искам партита, никакви, но искам навън и няма никой тук. В някакви надежди, всичко би изглеждало по-правилно и намясто, но всъщност знам какво следва.
Освен това не си правя равносметки и имам весели new year resolutions/good intentions, нищо че с моя английски няма да стигна доникъде.
I say "High", you say "Low".
You say "Why?" And I say "I don't know".
Oh no.

Taking different roads

За вечер в София прочетох повече от книгата на Ръсел Бранд, отколкото бях прочела последните месеци. Освен това планирах всичко заедно и сънувах Джейсън Мраз, свирещ на китара в полупразен 211, а аз подскачаща и невярваща наоколо. И съм почти сигурна, че съм пяла насън.

Take the time to make some sense

Защо да си губя времето с филми, като мога да ги просънувам. Ето как сънувам сънища със сюжет, достоен за филм от три части, напиването, любовта и изневярата, странните приятели в странни градовe, падането от леглото, синия диван и всичко това само в първите десет минути от началните надписи.
The tragedy is how you're gonna spend
The rest of your nights with the light on
So shine the light on all of your friends
Well it all amounts to nothing in the end

Showers me in your introspection

Не ме боли главата, не не, изобщо не, боли ме рамото малко от концерта снощи и хълбока от неравния диван. Успявам да се събудя навреме, а айранът е безсолен, сериалът не ми се гледа, искам да се прибера и да гледам други неща. Майка е искала да карам, каква е оптимистка понякога, освен това вчера е купила мента и иска да й правя вечерта мохито. "Нямаме бял ром", друго не измислям, за да отклоня желанието й поне тази вечер (нека просто премине), цял следобед седя на неудобен стол и гледам глупости, за да не заспя (заспивам точно на каквото очаквах няколко часа), стряскам се и ме е яд, един такъв хубав изгубен ден, но има и такива.
А бандата на Д. беше толкова готина снощи.

See our friends, see the sights

Днес е тихо навсякъде, а аз се припознавам по възможно най-абсурдния начин, те не ни виждат, но разпознават шумния смях. Правим планове - за утре, за събота и за след много, много време. Къдрокосите мъже пък са прекрасни. Прекрасни, правилно ме чухте.
"А, ние тук само за концерти говорим, или за мъже и нова година" - К. се хили "А, то няма за какво друго."
Казах ли вече, че къдрокосите мъже са прекрасни? Съжалявам, но съм възмутена от онази реакция и коментарите.
Никога, никога повече няма да навлизам в клишираните представи за хубаво и грозно.
And remember kids, недейте по никаква причина да използвате градския транспорт, особено ако сте с махмурлук. (Което ми напомня, dete, ако не дойдеш, няма да ти готвя.)

For every time it's been hit

Спъвам постоянно в една неморално голяма постелка за палатка, метър-и-деветдесет, ритам я, тя ми се хили, аз пък подстачам върху нея, за да заглуша шума. Всички ги тресе нещо вече, снощи пък сънувах въпроси на листчета, шумни хора в залата и сестра ми по телефона.
Какво за щастието?! Какво бихте говорили за щастието на мое място? Ще цитирате ли онзи-немски-филм, или ще се отдадете на есеистични импровизации?
Ами за олимпийските игри?
Боже, тези наистина не са в час.

Of doing all the worst things I do best

Преследвам въпросите си за значението на рисунките ми, попадам в асансьора, който сънувах вечерта преди. Часове по-късно с В. търсим думи из речниците, пием бързо бяло вино от чаши за бренди, пеем на висок глас на немски и руски, смеем се на рекламите и си говорим за примери и предрасъдъци. На поредното Горан Б. тя нахлува в стаята със смешни изречения и сива пола. "Taking back the city for ourselves" правим си планове и обсъждаме красивите и безкрайно глупави мъже. Чакам я на ъгъла, трябва да ходя у баба, а виното вече ме е хванало.

This is a mystery not to be solved

Позволявам си днес да правя глупости вместо плакати от стиропор, бира на обяд и черен чай с вкус на ягоди вечерта. "Днес" е вече "вчера", но не съм спала. И какво, говориха ни за този момент години наред, и какво? Денят продължава с варена тиква с орехи и още чай, и гледам от онези "смешни сериали с идиотски случки", от един ми остава един сезон, три от друг и така, и така. После пък сигурно се опитвам да намеря правилната мелодия и завършвам с нежелание и невъзможност да заспя до 3 сутринта.
По-нататък в измерението "днес" хора (които, за радост, не четат този блог, но пък в някакъв процент са адаши на съквартиранта на Мартин) се появяват и ми унищожават емоциите, всички емоции на света, но мен това въобще не ме интересува, не, не, ни най-малко, щом Шелдън и Леонард са отново на път да спасят света от лаптопите си, а Тед все още не се е запознал с подходящата. (Приличаме на баби с тези сериали, казва сис, а аз клатя глава в знак на съгласие и се надявам следващият епизод да е по-.)

Paris is burning all night long

Ще се погубим от губене на време, предизпитно, и планиране на събития, следизпитно. Само дето, както преди говорихме за нещо след месец, година-две, сега "следизпитно" се пада всичко след две седмици. Толкова скоро, толкова прекрасно. Толкова чакано.
Иначе слушам коледни песни предварително, а също и зачертвам стиловете изкуства, неща, които дори не знам, че съществуват, думи, които чувам за първи път. Избери си дали да бъдеш футурист, фаувист, дадаист, минималист, фотореалист или песимист. Загубвам представа за времето, събуждам се по светло и закъснявам, гледам в една точка и П. ми се смее, чаят се изстудява. Гарата, сватби, червената коса, изпити! и всичко отново отначало.
And timing's everything
and this time there's plenty
I am balancing
Careful and steady
And reveling in energy that everyone's emitting

You know what to ask for, you know what to ask for

FEAR отново ми влиза под кожата, докато мисля непрекъснато какво да правя с филма.
Проспивам си вечерта, цялата, по погрешка и незнание. После се събуждам в пет след полунощ и се ядосвам, и съм жадна, и се чудя какво да правя. Освен това съм и болна, защото ме валя дъждосняг (снегодъжд) за много време и после капех и се разтапях, и ми беше студено, телефонът ми също и онова малко синкаво петно на крака ми, което не съществуваше по-рано.
Ново. Днес карах сама за някакви си 10 минути между никаквата отбивка и другата следваща. После закъснявах и си говорихме за живота, щастието, всичките аспекти на тъгата и ние помежду им. Отменям уговорки, което предшества всички останали произшествия и предотвартява още няколко.
So let the love tear us apart,
I've found a cure for a broken heart
Тя знае и заслужава.

42

Заспивам в час и е шумно наоколо, шумно, но не чувам никого, само слушам музиката си. Заспивам. И сънувам ръка, която ме бута, а това е Г. - случайно протегнала се за синята папка.
Този ден е вече пропилян. Тайно с теб ги виним тези дни на шум и разгул, но ги преживяваме отново и отново, и отново.
Не искам да говоря на немски, не искам да говоря изобщо на никакъв човешки език. Мисля бързо. По-бързо. Съжалявам. Не искам да решавам задачи на дъската, но го правя - заради оценката. Искам да е 9ти декември вечерта. После 19ти. После януари, март, 19ти май и после. После - нищо. После ще е краят. Шест месеца, така ги смятах снощи. Не ми липсват. Нямам търпение да отминат. Не искам сиви килимчета, но ще трябва. Ще ходя някъде и ще правя снимки, и ще ги лепя по страниците, а човекът във фотото пак ще ми се кара, че не съм използвала хубава резолюция.
No I don't want to battle from beginning to end
I don't want to cycle or recycle revenge
I don't want to follow death and all of his friends

She knows the scene

В 4:04 на 16ти ноември се опитвам да заспя, само за да сънувам моите си малки апокалипсиси, от които се изплъзвах преди, ще се изплъзвам и след това. Само да мине тази нощ и да се уверя, че няма да сънувам поредица от случки в несъществуващи къщи с нелегален китайски пазар отстрани и хора, които са по-високи в действителност, или по-ниски, зависи от перспективата. Гротеска и раздвоение на личността, това ще съм, това съм цял ден - недоспала и страхлива да погледне снимките, и смееща се ненужно на ненужни съобщения. И искаща вече всичко да е зад нея.
Calm down
Deep breaths
And get yourself dressed instead
Of running around
Или още една от всичките причини, поради които искам вече да е 9ти май.

The little voices in your head at night

И докато всичко досега беше в теорията на относителността, вече си имам точни дати и срокове. Ако трябва да перефразирам сис, "следващите шест месеца ще са екшън." Едно тихо шоу на суетата и отчаяните удари в стената и дъската пред поредния почти-неразрешим проблем.
Но ще стане. Да. Ще стане.

Crazy skies all wild above me now

Trying to find some explanation here
For the way some people are
How did it ever come so far
В. за да заспива в час, не че й е монотонно, ами слуша сигурно нещо спокойно, ако нещо изобщо, аз пък затова съм се излегнала на ръката си и си спомням заглавия и цензури докато се опитвам да сваря с ритъма на диктуването и на някаква поредна песен. Не заспивам.
Не заспивам, но искам да ме няма там-и-тогава, не съм ви нужна. После е отново преди и О. казва почти през смях за някакви мои способности да спасявам останалите, когато всичко удари до кокал. После пък е И. и искам всичко да си е на мястото и да се случи както го говорим. В моменти на тиха умора и меланхолия трябва всичко да си е на мястото.
Come around to another time
When you don't have to run

Take a sad song and make it better

С хиляди мъки денят минава по-спокойно и студено, а две песни си сменят местоположението от радиото вкъщи, после на плейъра и пак отнякъде след малко. Но е все още студено, а аз седя на стълбите във входа и знам, че съм права, но и тя трябва да е. Пет етажа по-нагоре отвреме-навреме вдигам поглед диагонално и слушам някъде далеч гласа на Били Корган, който не чувам, но знам, че е там някъде и е нещо ново. Изпускам Лиъм в момент на перспективно съкращение и визиране отдалеч. Изпускам и себе си зад ниската ниска маса и падам безцелно никъде час преди. Да.
Навън все още е студено, но не усещам вятъра. Не знам дали е там, не знам. Сигурно, а няма и нищо от другите. Топло е едва вкъщи под одеалото, нямам сили да се съблека, с панталон и блуза на странни дървета от естествен памук.
Събуждам се, а е все още събота, не обичам съботите да си губя, да се губя в съботите и да е вече неделя. Сънувам се вкъщи и някакви хора пред мен, синият диван все още си е на старото място, а сега нямам никакви спомени от положението му сега, би било крайно време. Хората са необичайни, къде а другите, къде, нима не е десети клас и не е 2 сутринта, какво правите вкъщи и познавам ли ви всъщност? Само се виждаме всеки ден край паметника и нагоре по главната, всеки петък и събота.
Когато ми е студено, ноктите ми посиняват.

I've got problems, I've got too many of them

Искам да забранят всички стълбища, изобщо и изцяло, да ги изгорят, да ги унищожат, да ги затрият от лицето на всички Земи. И повече да не се налага да се занимавам с тях, никога, никога, и да ми изпиват силите, да ми прекършват желанието и да ми скъсяват идеите наполовина.
Оставям ги на една страна и списанието го няма в пощата ми, отново.
Оставям и него, а единственото хубаво нещо напоследък е прекрасната музика по мой избор и някакви хора наоколо, спасяващи последните минути след историята и първите по немски. "Weil sie sehr dumm lachen." Другите хубави неща са резултат от нарочните случайности, за които с В. сме имали дълги зелени разговори на шъфъл от компютъра й. Просто все така се случва, не че го предизвиквам нарочно. (Поне не умишлено и не в повечето пъти. Просто така се случва.) Нито пък нарочно пея странни варианти на популярни песни.
За това излъгах, нарочно го направих.

I don't have the head-space

Днес избухвам бързо и последователно, красиво и умишлено, слушам часовници на фона на септемврийски поеми и се надявам да не чуя номер 21. Срещам всякакви хора, всичко е в главите им, точно както се случва често и на този остров. После се смея на черни злодеи в края на коридора, потъвам отново в остатъците на понеделнишката надпревара за дължината на чина, и рисувам, и после трия стари ненужни съдби, и после пак рисувам, и събирам остатъците от електрическо шампанско/разредена мента, използвам ги наместо вдъхновение и сътворявам любимото си място за живеене. И защото не знам дали ще мога и кога, вслушвам се в чуждите въпроси и съвети, нищо, че не търся.
Отново сме в онези моменти, онези, неразбиращи и несериозни, незнаещи и непредлагащи, не искащи, ненадеждни, неочакващи. А сто милиона слънца по-късно всичко е наред, стига да имах времето.

I'm picking up whatever is mine

Днес цял ден показвам на света една прекрасна снимка на Крис Мартин, която намирам незнайно къде, незнайно как, но факт е, че успявам. Сега, около 12 часа по-късно, успокоявам съзнанието си, претъпкано с безмислени конструкции на изречения и несъществуващ немски правопис, отново и завинаги с прекрасния му глас. И, знаете ли, следващия път ще дам тези 60 евро за техен концерт. Защото знам какво ще стане, ако не отида.

Защото знам какво ще остане, ако не отида.

21000 things I got to do today

И всичко това в един-единствен ден, който ще продължи докъм 9ти декември, когато е устният по немски, което е нещо като последният осемхилядник до края на годината, който трябва да изкача и от който после да сляза. Има и други, разбира се, но те са по-скоро нещо средно между Мусала и връх Ленин.
Като например непреодолимият въпрос, защо и как така днес лявата ръка ме боли почти непрекъснато и на какви децибели се дължи това.
Междувременно си блъскам главата с въпроси, зависещи само от мен си, рисуване, рисуване и скици, и чертане, и всички онези неща, които ме изкарват извън кожата ми през ноктите и после се връщат болезнено през връхчетата на косата, по-образна картина не успях да ви сътворя.
Но нищо не е на мястото си, това мога да ви го доказвам с всяко едно петно на грешно място, и с всеки човек в неправилното време.
The truth is
It's going to get you and won't let go

Doesn't mean I'm lost

Пътят от училище до вкъщи ми отнема точно веднъж Champagne Supernova, два пъти The Importance Of Being Idle и четири песни на Fratellis време. Не знам защо го споделям, може би самата аз се очаровах от това си откритие.
А утре съм на изпит. От онези, за които няма как да седнеш и да назубриш един дял от учебника или да си залепиш пищови под седалката на стола ти. Освен това някъде към средата на миналата седмица стана ясно, че в петък ще се случва всичко накуп. Ще се случват митове и мигове, и зелена мента във В., и песни някъде нанякъде. После в събота всичко останало, разнасяне на папки и недоспали физиономии, сигурно и липса на правилните хора за добро утро.

И, с любезната помощ на един френски приятел: Tous les flics sont connards!

The freaks are rising up through the floor

Днес бях на училище до 19.20. Точно така, до 19.20. И нищо от това нямаше да бъде такъв проблем, ако за това не бяха виновни групичка зайци без явна работа и без явни задължения като домашни или занималня.
Сега няма да говоря за това, наистина, защото ще звучи крайно нагло на фона на онези, които всъщност имаха всичките седем часа (а не като нас - само последните два), да не говорим, че всъщност кой се е засилил да ходи на училище така или иначе? Айде, моля ви се.
Напоследък отвсякъде звучи само и предимно хубава музика, а под хубава знаете какво разбирам аз, наистина е толкова прекрасно щом толкова добри банди решат да издават албуми едновременно. Освен това имам много голямото желание да правя разни неща - да рисувам, да пиша и да довършвам всичко незавършено, но алтернативата да поспя час повече ме врече неусетно.
Ето как се случват тук нещата - не съвсем монотонно и еднообразно, но някои елементи от движението на елементарните частици имат нужда от подобрение. За петък още нищо не се знае.

I hung around in your soundtrack

Когато замина догодина (накъдето и да е това), едно от нещата, който ще направя, ще включва пълна чистка ала-сталин на скайп-, айсикю- и фейсбуук-абонатите, които просто си седят и запълват числата. Не знам кои от тези хора в момента седят и четат този точно определен пост, но се съмнявам, че щом са имали желанието времето да го направят, въобще някога ще ми се наложи да ги трия откъдето и да е.
И докато останалите просто го правят, аз го обмислям със знак за едно друго време, когато ще премахна наистина всичко старо (без сестра ми и още точно четирима) и ще започна начисто.
Наистина не искам повече да съществувам тук, където всеки е навсякъде и всеки познава всеки. Само не ми казвайте, че Бургас не е развъдник на слухтене и презиране.

You cry out in your sleep

Днес преминавам през всички емоции наведнъж и искам това да спре. А сега ме боли главата. But love, love will tear us apart again.

All we know is that we don't know

Няма как да ви обясня всичко онова, което ми се върти в главата. Няма болезнени спомени, честно ви казвам - няма. Всичко в един-единствен момент се изпарява и остават само някакви усмивки или "отворете си очите, че донесоха нечия бира".
Не, не, не искам да говоря за мафия - нея съм я обсъждала при много други ситуации и на много други места. Мислих си за някакви хора, на които съм им свикнала на навиците и реакциите, на отговорите, на шегите. Ама аз за тези хора си мисля последно време, а и няма как да е иначе, щом се появяват отвсякъде и по най-неочакваното време и място, не танцуват в кадифени стаи с кристални полилеи и не крадат ритми, нито са герои от ненаписан разказ за магьосници и котки; по-скоро работят и след това вървят по бургаските улици сами и късо подстригани.
А аз, добронамерена (както рядко), ставам жертва на чуждите спомени. Които ги няма.

Link it to the world

Напоследък се случва да не съобщавам почти нищо за пътуванията ми, по една или друга причина. В този ред на мисли, с удоволствие бих обяснявала на всеки трети непознат за красотата на Гърция и типичността на гърците. Обаче искам да говоря за етиката.
Етиката, драги ми Смехурко, не е дума от кръстословицата. Ще се опитам да я заместя с български еквиваленти. Некоректност. Незнание. Ето такива неща ми се случваха последните четири дни. Но нека не развалям момента със снимките с неприятни спомени за това как почти ми откраднаха момента на Оейзис. (Благодаря, благодаря. Пъдпъдъци.)
Иначе ме посрещат със забавни новини и други подобни, с добри включвания отсам и оттам. Нищо конкретно though, освен мерси-та за Ася (Morning glory щеше да е двойно прекрасно, ако знаех, че си ти и не бях затворила. Wonderwall познах обаче и беше дори тройно по-прекрасно, самият факт, че си се сетила.) и за Ири (ясно защо. Не вярвам и няма да повярвам докато не ги видя с очите си).
Вече имам нужда само от нещо топло и сънищата ми да спрат. (Винаги тези хора на непознати места и непозволени ситуации. Винаги едни и същи.)
And maybe I can justify the bad things in life that I've done
So I call out for feelings I know that don't never exist
I won't be ashamed of my bones and my blisters

Your destiny may keep you warm

Трябва да отида, имам нужда от този концерт, имам нужда от всички концерти на света, за да може поне за два часа да завладявам света и после да му давам отпуска. Имам нужда и от онзи прекрасен шоколад, неоткриваем тук, но все пак - съществуващ някъде. (dete! Ти си виновна и благодаря за което!)
Утре заминавам за Гърция, а в момента имам сили да стигна само до леглото и да се завия под прекрасния мек юрган, и да сънувам ужасии и чудовища от старо време, спомени и несъществуващи сенки също.
Life on the other hand won't let you understand
Why we're all part of the masterplan.

Train

Не знам какво ще кажат другите по въпроса, но според мен единственото, с което наистина ще запомня снощи, е влакът на метър от нас, вятърът и търсенето на въздух, почти когато се извива буря и търсиш спасение от забиващите се прашинки. Освен това е страшно, да, страшно е и останалите потвърждават, нещо толкова голямо, иначе не му усещаш големината, да мине покрай теб с някаква скорост. It blew our heads off.
Или хлебарницата след това, играта на "Калинке-малинке" и тъмните тъмни улички на Обеля и околността.
Иначе цялата вечер можеш да я запомниш като един наниз от едно-след-друго, хора, които не съм виждала от Нова година или от месеци така или иначе, и също от хора, които може би няма да видя отново до Нова година, иначе наистина ми липсват такива случки. И, може би не заради друго, но искам да събера още малко спомени преди да замина нанякъде, защото после не знам дали въобще бих искала да участвам в такива събития тук.
Не, не, не така. Беше хубаво, наистина, и благодаря на всички за настроението месец и половина преди изпита, благодаря за изтърпяването, за странджанките и домашната сангриа.

Just try not to worry, you'll see us some day

Тъкмо привърших с петната и други такива започват да ми се привиждат навсякъде, а те наистина прииждат на ята и групички от по 5, по това няма никакво значение.

Днес видях С. със спомени отпреди Времето, онова Време, когато започнах да се държа по-сериозно, а за сметка на това започнаха да ме приемат по-несериозно. Той в началото не ме видя, а и не трябваше - скрита под сянката отстрани на телефоните. Той беше, той! И всичко отначало, забравих плейъра си включен докато започне неправилната песен. Толкова е лошо, всичко това, което (не) се беше случило, our hopes and revelations едва ли не. И цялата история завърши с разговора преди година на 4 бири и една М., която подскаше наоколо.
А В. ме поглежда с любопитно безразличие "-Така ли, и как е той?" "Болен", казах й.

It was acceptable at the time

Докато правихме последния час входно по физика (след като за останалите 5 часа имахме още едно входно и текст-нещо-си по немски), с В. обсъждахме колко е прекрасно чувството да чуеш звънеца в четвъртък след часа, представяйки си почти несъществуващата петъчна програма. Този срок петъкът ни наистина е ден на майстора, а също и на жена му, на децата, тъщата и любовницата. Времето обаче не знае какво иска от нас или изобщо, важното е, че е досадно на обяд да се сваряваш бавно пред волана, а пет часа по-късно да се завиваш със случайно взетия шал (просто защото нямаш с какво друго).
Днес обаче е и един тих езиков ден, говорим си за немския изпит, а вечерта обсъждаме текстове на английски, преди, за и след, после изпадаме в музикални делириуми пред неочаквани банди.
Р. пък ми дава добри нужни съвети за почивка и баланс, та не е ли затова дадена петъчната ни програма? А и дори да имам нужда от такива неща, сега е време да се мятам смело върху пластичната анатомия.

Give your opinion on the dire situation

Прекрасно.
Явно всяка трета година, месец май, ми трябва да се тръшкам и ядосвам за глупости. Концерти. Късмет, който въобще не съществува. Депеш. Отново. Идват. И аз няма да мога да отида. Отново. Принципно. Обаче всъщност ще. Ще и ще ми е забавно, после ще пътувам цяла нощ, за да отида нощна и недоспала на измислена матура по английски, за да покажа за пореден път, че, да, мамка му, по-добра съм от това. От всичко това и всички онези, които не знаят какво е.

Rhapsody in Blue

Язък. Тъкмо ми стана интересно, и истерията по сините хапчета плъзна и из Бургас, а те си признаха какво е това. Но е гениално, да, сигурно най-гениалното нещо, измисляно от български пиар. Изобщо.
А снощи беше нова история, повлияна от my-next-year-resolutions, бяхме шумни както винаги, всичките хора на света, събрани в една-единствена стая с подиум и два микрофона, досадни небългароговорящи и недосадни съученици, пляскащи си учтиво и наистина, пеещи заедно и с надежда да заглушат другите. Започваме с мента и шъфъл на всичките песни, които можем да открием, не гледаме филми, а пием още и си говорим за съдбоносни срещи и случайността на даваните по някоя произволна телевизия песни. После разбрахте сигурно къде завършихме вечерта. That's me in the corner и часовете се изнизват изненадващо бързо.
А утре имам изпит на всичките листи, които съм разхвърлила наоколо.
Lost controls, hit a wall, but we're alright.

You can hear it too if you`re sincere.

First minutes 18 и всичко си е нормално, не че бих очаквала друг развой на събитията. Някой добър човек се е обадил за взривно устройство в училище, така че утре сме пас, а аз ще се наспя. This is how life should be. Иначе ми е забавно, наистина. Получавам съобщения от цяла Европа, едва ли не. Поне от всички краища на страната и малко от Западна Европа. Освен това планирам нищоправене и отспиване, музика (а ми пожелаха и това, толкова прекрасно!) и нещо-навън-с-В-по-подразбиране.
You shouldn't have to jump for joy, разбира се, това е моя работа, затова и си направих "празничен плейлист", който не звучи като нищо различно, но искам годината ми да мине така. Песните са важни, заглавията и текстовете. I can't get a life if my heart's not in it.
Сега остава една последна важна песен (важна е, да, и не е нито на Оейзис, нито на Фрателис, или на такава банда, каквато би се очаквала от мен) и отивам да преживея поредния си странен сън.
Вече мога спокойно да позволя на есента да дойде.

But my gosh, don't you just know it

В момента трябва да довършвам темата си по немски, а всичко това е толкова досадно. Досадно ужасно, ако мога така да се изразя. За този пост имах невероятни идеи как ще опиша приключенията ни на Българо-Сръбската граница (а къде другаде, ако не там?), обаче всичко свършва с Майк, както често се случва в дни като такива. Новият му албум всъщност е добър. Странен, да, може би наистина звучи по-необичайно, и текстовете му също. Но Майк си е Майк, в крайна сметка.
Всъщност, чудя се как по-бързо да свърша с всичките листи и да си лягам.
Имам нужда.
Наистина.

Are we human, or are we dancers?

I don't need no expensive materials to create new ideas. I need stories, I need space, I need fuckin time, which I don't have. I need new music. I need a ticket to The Streets. I need to see him live. I need a couch on a Sunday morning. I need to get out of there before it gets too late.
I really need fuckin time.

She takes it all so god damn seriously

Това съм аз, момичето в чужбина, което стои цяла нощ, за да напише темата си по немски, нищо, че май ще е част от готовото малцинство. И каквито и да ги говоря в момент на полу-приспаност, искам, искам в Глазгоу и ще се боря със зъби, нокти и коса за мястото си там.
Сис утре ще бъде с ботуши, толкова студено е вече тук, аз пък - с нейно зимно яко (дълго и червено, хаха). Спим на едно легло - един персон, както като бяхме малки и на нея й се привиждаха паяци. Може и наистина да е имало, не знам. Съквартирантите й вече ги няма. Липсва ми радиото в банята. Първото ми ходене в Икеа го запомням с болка в мускулите.
Сега пък - Фрателис. Имам нужда то тях. Правилните хора пък са си на мястото.

As long as there's a bed beneath the stars that shine

Наистина, не ме интересува. Наистина. Правете каквото искате. Не ме занимавайте, не ме интересува. Ще си карам с Крис едни забавни зип-часове през годината, аз ще се правя, че не ми се е приспало по средата на втория час, тя - също, но пък тя и ще учи по-сериозно от мен. Мен така или иначе няма да ме приемат в Глазгоу. Вие как мислите, както не си сядам на някои части да рисувам, дори в Немската не биха ме приели отново. Мързи ме, да, да, мързи ме убийствено много и затова, моля, не ме занимавайте.
Иначе всичко друго е близо до наред, рисувам когато имам нерви (и дотам), слушам Оейзис за добро-утро пеша към училище (бодро и студено), мисля си за глупости в час по английски (не нарочно) и очаквам темата по немски да си се напише сама. Ентусиаст.
Днес бях за първи път в тоалетните, които все пак видяхме и които струваха много-хиляди лева от норвежци. Зайците ги използваха за съблекални. Няма да коментирам повече.

Just when I discovered the meaning of life, they changed it.

Обичам всичко да започва така. С Оейзис, както вчера сутринта, или с Мюз, както днес. Обичам да не се притеснявам за разни неща, но още повече обичам, когато се оказва, че всичко си е на мястото.
Всичко си е на мястото. Гледам моите си сериали, да, да, намирам време за тях - но не и за прочета Фауст, например. Не искам Фауст. Не искам дяволи, нито немски класици. Искам новия на Майк Скинър (и ако го чуя още веднъж, всъщност ще започне да ми харесва адски много). Искам и Джейсън Мраз във Франкфурт и Оейзис в Глазгоу, но, алас, не се очертават такива планове в следващата година.
Днес се чух с Е. Липсва ми, много.
Искам и още нещо. Не, всъщност искам още 7000 неща. И dete е права. Застудява. Настана време за твърд алкохол.

Rock'n'Roll High School

Последният първи учебен ден. За някои ще бъде просто последният учебен ден. Аз пък се дразня. Дразня се задето трябва да ставам идиотсконечовешки рано само за да се покажа пред новите 2130 примерно ученика. Ще ме видят, спокойно. Може повече и да не ме видят на училище преди бала ми, ама ще знаят, че съм от "големите". Брей, колко готино звучало. Вече съм от "големите". Навремето онази вещица Найденова ни обясняваше някакви глупости за стълби, които сме трябвало да покорим, и как всеки нов клас било стъпало нагоре. Вече би трябвало да сме на върха на стълбата. На върха на хранителната пирамида. Поне преди беше така, по-малките даваха предимство на по-големите от страх и респект. (преди - преди 6 години). В момента просто не се знае кой е по-големият: аз, с широкото дънки, кецовете Пони и тишъртките или онова-русото-там (произволно) с широкия колан и 9-сантиметровия ток. Стъпало нагоре, май асс.
Какви ги говоря, образованието като стълба, май асс.
Ама ще се разбием пак, де, нали трябва да запомним с нещо последната си година като каторжници на системата. Пък било то и да помним, че всъщност нищо не помним от нея.

If you won't save me, please don't waste my time

Пия някакъв Бекс (изпих го преди малко) и мисля теории за завладяване на света в началото на октомври. Опитвам се да намеря някой да ми е хост, в момента най-официално заявявам, че приемам предложения. Освен това гледам забавни снимки на прекрасни хора, с които кроим планове за години напред, за презламаншовски студентски живот и всичко това накуп. Радвам се на В, наистина й се радвам за прекрасното лято, което е прекарала, а за моето краят не иска и не иска да дойде. Исках да прекарам една последна вечер на онзи клуб в Слънчев бряг, при това със сис преди да сме заминали за Германия. Жалко, че няма да стане, или поне не се очертава да. Не тази година.
Догодина обаче, ако всичко се нареди както искам (презламаншово), ще бъде едно прекрасно лято из страната, всичко ще е наред, тихо и спокойно (и аз също), и ще спра да търся мястото си в тази странна страна.

Fascination

Наши си глупости.
Сестра ми обяснява, че ще бъде прекрасно да има такъв зет, аз пък потвърждавам. Стига да ми намери такъв. По-малък от оригинала, ако може. Съвсем малко, не съм претенциозна.
Той пък, "разбира се, че е правил секс, на 9 е!" Той е кучето ми. Такива изречения се получават след бира и две домашни мохито-wannabes.
Претрупвам се със сериали, сигурно съм последният човек на света, който още не е гледал ОС, но пък съм сигурна, че повечето от вас са последните хора, които не са гледали нито един епизод от That 70's Show. Освен Мимз. Тя е фен.
Освен това, ако не знаете, когато порасна, искам да се омъжа за Майк Скинър. Повечето въздишат по разни му там актьори, аз пък искам него. Наред с въпросния зет-мечта на сис. Въобще, би било прекрасно, ако разрешат многомъжството. Бих си направила харем. И сигурно бих поканила Оейзис да пеят вместо освещаване. Оейзис, защото Матю Белами ще бъде вътре, което автоматично отхвърля алтернативата Мюз. Може и вокалиста на Алфабийт, защото подскача забавно на разни техни клипове. Всъщност може цялата банда. А с мацката и със сис ще пием и ще гледаме телевизия, докато чакаме разносвача на пици да дойде най-после.
Нали ви казвам. Наши си глупости.

Well my heart is bigger than the earth

Не мога да не го направя.
Напоследък около мен има често някакви хора, спящи и надяващи се да ги събудя навреме. Но този път е странно, заради случките и хората, заради мястото ми сега и мястото ми в такива истории по принцип.
Благодаря, благодаря.

They say I'm all about the wordplay

Напоследък слушам музика само от плейъра (със знамето на Шотландия отзад), понякога и от чужди компютри, но всичко, всичко се върти около всички тези текстове, нещо ново, завладяло мислите и музиката ми от последните месеци.
I would if I could.
I would do all anything spontaneously.
И разни такива неща.
Освен това, май че имаме някакъв нет (не, смс-ите няма да спрат, стига да не ми пращаш отново по средата на улицата докато разхождам кучето. Например.)
А наоколо обсъждаме предстоящото ходене в София, наистина е честа тема на разговори днес, също и стоенето ни вкъщи сами следващата седмица.
And it's a beautiful mess, yet, it is.

So easy to be Friday's wonder

Толкова е странно. Наоколо се случват чудеса и стълпотворения, oh my, oh my. Не го бях виждала от две години, честно ви казвам, и го познах веднага, и пак имаше истории с гривни и снимки, и пътувания, но вече сме ние и вече е друго. Нямаше ги онези наоколо, никой от тях, от онези стари истории, безмислени случки в големи български градове, където, освен да срещнеш такива прекрасни хора, няма какво друго да се случи.

It's all about the wordplay

Ставам по-критична. Това няма нищо общо с разни уъркшопове, а със собствените ми преживявания. Ставам по-критична и по-иронична, смея се повече на глупостите и отдавна престанах да ги взимам насериозно. Но пък имам нужда от хора и случки извън този кръг, извън града, извън държавата дори, които никой не знае, които никой не познава и няма опасност да се запознаят случайно на улицата. Да са си само мои и ничии други, до мога да бъда нещо ново покрай тях. В Бургас това не е възможно.

Be carefull, we don't know them

Липсват ми такива разговори. Разговори посред нощ с различни хора от различни градове и институции, разговори за всичко и за всички. Липсваше ми и свободата. Днес взех много важно решение за себе си и за разговорите, които ще водя отсега нататък. И след час (и един ден) ще пътуваме към Варна, за да посрещнем сис.

I have - I've got to stop smiling

Всъщност не се усмихвам. Усмихвах се днес сутринта на музиката по радиото, докато опитвах да взимам абсурдни завои с колата на майка. По-трудно е, отколкото с другата. И въобще днес слушам цял ден само Меникс и малко Мюз. Мюз задължително. Опитвах се да слушам друго, както се опитвах и да гледам някакви американски филми. Не, не става. Имам нужда от онзи акцент, който да ми подейства като адреналин. Венозно. За да се справя с останалите примерно 1200 страници с упражнения за месец.
Освен това имам нужда и от нещо ново, някакви нови събития тук, нови хора и нова сила. New hope. Ще, ще, знам, че ще - заради всичките хора, които трябва и ще дойдат другата седмица. Сестра ми, разбира се, и всички останали също. Нещо ново. Музика. Music is power. А може и бира, вървейки по главната и блъскайки се в хората. Коктейли някъде си и бяло вино на плажа през нощта. Няма нищо такова, просто сега ми хрумна. Не би ли било прекрасно - през нощта, на плажа и бутилка бяло вино?
Прекрасно, прекрасно.

Let me be your star for a weekend

А какъв странен уийкенд беше. Визирам в частност неделята с всичките си особености, разговори, съвпадения и фрапе преди полунощ.

Имам нужда от Мюз. Много Мюз.
Мюз. Мюз. Мюз. Мюз. Мюз. Мюз.

Come ride with me through the veins of history

Събуждам се с музикалните асоциации на един приятел, "noisy love" казва той, а аз го приемам като лятно пожелание. Не знам защо, но реших, че този пост трябва да го посветя на този човек, който познавам, но иначе въобще не познавам (и с това те май стават двама, или нещо такова, само че с този съм се запознавала лично. И прави прекрасни снимки.)
Та този, да речем Н., е един от най-странните хора, които познавам. Човек, на когото се възхищавам, без да знам защо и без да имам обяснение на какво. Без дори да имам някакви ясни спомени от преди две години, нищо друго, освен ръката с гривните, която посяга да отвори прозореца в онази зала, гривните, които ме карат да вдигна погледа (ама точно по филмите) и да срещна някаква усмивка в отговор. Това вече започва да прилича на сценарий за романтичен филм или на обяснение в любов, но няма такова нещо, честно ви казвам.
Не, наистина не знам защо точно сега реших да ви разкажа за тази странна среща с този Н., с когото си пишем вече две години, без да сме се виждали и за минута оттогава с гривните. И прави страхотни снимки. И слуша страхотна музика, и дори учи във Франция.
Толкова е странно, когато най-точният съдник за творбите ти не си го виждал от години. И преди това само два пъти.
Но прави невероятни снимки. И това не е любовно обяснение. Просто история.

I used to rule the world

Прекарвам си съботата на тихо вкъщи, чета на английски и пиша приключения, this is how life should be. От време на време кроя планове за прелъстяване на някого, без значение кого изобщо, но така или иначе кого всъщност бих могла да прелъстя, барикадирана в стаята си цял ден. Затова по-често се отказвам и премислям в главата си и правя списъци за следващата вечер в Китен, дали пък няма да забравя нещо по инерция? Дрехите, фотоапарата със статива, гримовете с дъх на пастели, музиката и самите ние, подходящата светлина и бирата.
But heaven ain't close in a place like this.
Anything goes but don't blink, you might miss.
Иначе всичко би трябвало да е прекрасно, имам (както вече споменах) В на CAE, което е просто чудесно, разбира се, всички е чудесно. Само имам нещо като един (късо-късометражен) флаш филм и разни рисунки за довършване, но всичко по реда си.

Let her dance with me just for the hell of it

Чувствам се толкова странно. Радост с малко тъга, и ярост от глупостта на някакви си сервитьорки, и имам В на ъдванст (което е просто прекрасно), и срещам разни хора, обаче нямам проблем с това. Честно казано, чувствам се добре и спокойна, защото решавам да се опитам да забравя за всичко.
But don't look back in anger I heard you say. Така или иначе след година няма да съм тук.
Чудя се вече какво да правя, не не не, не искам да се стига до това, често ми писва от такива разговори и защо трябва Бургас да е такъв малък град? И въобще в някакви моменти се чувствам като в сцена от That 70s Show, ама от по-неприятните, когато зрителите казват "Ооооу". Защото ми липсват много моменти, защото знам какво е било и какво ме очаква до края на годината, защото си позволявам да повишавам глас и да се ядосвам, освен това и да се радвам шумно и да знам какво искам. Да искам да съм далеч оттук, с други хора и в друга вселена.
But don't look back in anger I heard you say.
(Но не винаги е честно. Т`ва е положението.)

Now I stand here waiting

Love Is Noise

Не мога да не забележа приликата между няколко бургаски улички по пътя между ателието и вкъщи и онези кози пътечки в Странджа по пътя за извора и Калето.
Не мога да не се сетя и за други неща и хора, докато слушам различни песни, нали помните
Did you ever notice that there's a certain line in every song sticks out because it reminds you of a person that you just can't forget?
Ето такова е времето вътре в мен, песни навсякъде, музика, музика, а любовта е шум, който пея, защото ми харесва как звучи (новата песен на Върв примерно). Нови албуми, много нови албуми, концерти и фестивали, време е за път и за завземане на пространства, време е за обмяна на информация и разкази (освен всичко останало), време за теб и за мен, хаха, винаги ще се намери време за всичко. Или както решихме днес, най-активно се мързелува, когато имаш толкова много работа да вършиш, но предпочиташ да прочетеш някоя добра книга (или да гледаш забавен филм).

И мерси мерси мерси на Иринка и на Мимз, че толкова всеотдайно ми звъннаха на Лени, а аз подскачам вкъщи и съседите се плашат. Е, не е Крийп, но все пак смятам да подчертая факта, че всъщност лятото едва сега започва. Рх - на караоке. (Друг е въпросът как е възможно въобще да се пеят рх на караоке, но в този ред на мисли трябва да се питаме същото и за Оейзис, Мюз и всички останали, затова няма значение. Наистина.) Сис, нали знаеш.

Our hopes and expectations

Знаете ли, понякога може да се получи такъв забавен разговор от иначе сериозните теми, които подхващаме, като резултатите от изпита и различните възможни специалности. Освен това, от една обикновена разходка на кучето на Ири могат да се случат литературни чудеса. Ще видите.

If it's a broken part, replace it

Не.
Не не не не не.
Отказвам. Съединител, първа, отпускане, съединител, втора, газ и се махам оттук. Наистина.
Hold your own, know your own name and go your own way. And everything will be fine, everything in no time at all.
Съжалявам, няма как да го обясня по друг начин.

Same old thing we did last week

За още пет минути блогът ми ще е на три годинки. Вече (според Сънката) може да псува и да рита (и да боли при това), и още - да разказва и запомня истории, за припомня случки и всичко такова. Не черпя обаче, всъщност ме черпят с домашна сангрия и варена царевица, но аз си знам за празника. Празник, да да, защото е най-дългият проект, който съм започвала и който все още се държи и не смята въобще да ходи някъде. И пие като руски моряк.

Но на мен ми писна от лекета въпреки това. Не, наистина.

But we know that we'll never lose

Не съм сигурна, че бих се справила с това. Трябваше да напиша нещо за Виена и Дармщад, обаче тези неща са далече в момента, малко по-далече, отколкото би ми се искало, но все пак не мога да събера всичките си спомени в пост, равняващ се на две скролвания надолу. Но иначе би звучало нещо подобно: В Дармщад е студено, нещо като "какво е времето вътре в мен", т.е. в самия град, аз се радвам, че виждам сис след 6 месеца, освен това й правя помагам за някакъв проект, сменяме се през нощта за работата, и мама също - през деня. И после парти със забавни хора и с досадни хора, с хора, на които им разбирам, и те също ме разбират, нищо, че трябва в някакъв момент да се появи някой българин, за да те избави от някой по-местен, защото те следва и до тоалетната, беше забавно, да, да.
А Виена е красива и топла, имаме си и екскурзовод, който изпълнява и функции "провери в унито за вътрешен дизайн", наистина е красива и наистина бих искала да уча и там, ако въобще по някакъв начин това би било възможно, засега явно няма как. Нито графичен дизайн, нито анимация. (да, Д, проверих и това.) Но пък затова има Джейсън Мраз на 17ти септември.
И отново в Бургас, нищо не се е променило особено много, още не съм видяла очите на Марто, а пък и той май е на село или нещо такова, но ми става тъпо от някакви незлонамерени иначе реплики, а така или не, не искам въобще да съм в това измерение, но пък може да си лежа на плажа целодневно с Ири (и сис, и Ирта, и още 7000 човека, примерно) или да мина покрай тазгодишния уъркшоп, защото Елица ми напомня за това всеки път, щом ме види (и правя преводи за сайт, и уча за тоефл, и рисувам, и почвам шофьорските). И толкова много искам да се видя с разни хора, да пием и да си спомняме миналото отпреди един месец и бъдещото до октомври. Please, please, please, let me get what I want.

But it might be a second too late

В момента имам нужда само и единствено от някой като Джеймс М. да ми пее на ухо докато се чудя какво да правя със снимките от миналата седмица и също със следващия пост, който се опитвам да измисля от ден-ден и нещо, а, и съм къса бяла нощница на цветни точки и Снупи отстрани. Въобще, бих била цялата в Снупита, ако ми разрешаха.
А, да, и сънищата от вчера. Направо да ти се прииска да зарежеш всичко и да си пуснеш някое ново аниме. (Аниме, само да кажа, не съм гледала от близо две години, обаче след като Димитър ми пусна мухата онзи ден, не се стърпях. Ама за това след малко.)

We Steal Things

Обаче сега нямаме време, защото се мъчим да помагаме на големите си сестри за проектите им, освен това слушаме хубава музика на големи слушалки, а аз наистина предпочитам това и да чакам Джейсън Мраз да се свали в Соулсийк (той е прекрасен). И впрочем в момента се чувствам като в негова песен. Няколко едновременно. По избор.

And the night behind me

Нощ не бе, ние не сме деца на нощта, но въпреки това си струва за всяка недоспана минута, час по час.
Марто и Тошко се появиха точно навреме, за да разберем къде всъщност е заветния концерт, освен това ни беше забавно, и скачахме, и пяхме. А се появи Катя (същата Катя от театралната и випуск 2008, която бе толкова прекрасна на бала си, а тя по дефоулт си е прекрасна), появи се в най-правилния момент с компанията си и прекарахме един страхотен остатът от вечерта, чакайки изгрева. И имаше музика наживо, и се смяхме на (или пък се ужасявахме от) хора, които не бяха съвсем с трезвия си разсъдък за въртенето на земята и законите на Нютон, но нищо лошо не се случи. Освен това видях най-културния неонацист в Бургас, освен че му беше забавно и си пиеше биричката, и говореше с разни хора, ами и помогна на някакви хора, които бяха паднали, да станат.
No, no, I wasn't looking for love, Иве, но пък и тя не ме търси, тъй че сме квит.
А сега се изнасям в хола, където Мимето се опитва да намери нещо интересно по телевизията.

How can you sleep at a time like this

Малко се притеснявам от чаткането по клавиатурата. Мимз спи на две ръце оттук, но не можех да се спра. Съжалявам. След малко ще я бутна, ако още й се ходи на плажа (а ще й се ходи, накъде иначе, тя затова дойде, я), ако не й се ходи - ще направим една късна панорамна обиколка на нощния Бургас (ако господин кметът е благоволил да запали лампите, естествено), и бира, разбира се, бирата е класика в момента. Щяло да има Подуене блус бенд на централния и може да погледнем за какво си струва.
Така или иначе, без планове е по-сладко. Пък и няма да чакаме отново 40 минути за автобуса до Сарафово.

Like seven inches from the midday sun

Видя й се краят и на тази година, сега смятам да изгледам всичките филм, които седят някъде (навсякъде) в компютъра ми от последните два до пет месеца. Мишо казва, че Wanted (С превод на български - "Неуловим", да, и аз си помислих същото) бил неинтересен, а аз час и нещо след това гледам рекламата и виждам Джеймс Макавой, който е един Атлантически океан по-важен от Анджелина Джоли (всъщност всички са по-важни от Анджелина Джоли, баси колко не мога да я понасям, не е истина), и това се оказва: "Wanted" tells the tale of one apathetic nobody's transformation into an unparalleled enforcer of justice, докато рекламата крещеше "Не е истина колко пъти режисьорът е гледал "Дюн", айде няма нужда, мерси."
Така.
От понеделник се започва с изпълнението на едногодишни планове за дни на междуградско съжителство и сътрудничество и разни други такива, лятото трябва да е в разгара си, трябва, трябва. (Варна?!) Както и да е.
Gave me gear, thank you dear, bring yer sister over here
Let her dance with me just for the hell of it.
Но това е след две седмици.
А, и финалът на Европейското утре.

Имаше ли

-Я се похвали нещо.
-Какво мога да ти кажа, загубих си два часа да ти пиша домашното по история, вместо да се наспя. И ми е горещо. И съм на концерт след 16 дни.
-Къде? (стиска палци) Молятекажилондон!
-Берлин. Какъв Лондон те гони тебе пък, нали щеше да бъдеш първият, който щеше да разбере за Лондон. Вторият. Ъъ, в топ пет.
-На кого?
-Рейдиохед.
-Чу ли за Хайд парк?
-Какво за Хайд парк?
-Ми, ще има някакъв невероятноогромен концерт с всеки, за когото се сетиш.
-Да не ми говориш за юбилея на Нелсън Мандела?
-Не знам, не го обявяваха така като бях там. Обаче водещ ще е Уил Смит. И наистина всички ще бъдат там...
-Да де, същото е.
-....дори Ейми Уайнхаус, представяш ли си?
-Тя не ми е много голяма любимка, нали знаеш?
-Да бе, и на мен. Ама пък обра сума ти Грами-та. И не я пуснаха да отиде да си ги вземе.
-`Щото е тъпа пияница и наркоманка. И се облича грозно освен това. И по никакъв начин не можеш да ме убедиш, че пее по-добре от Ейми Макдоналд, или както се казваше там.
-Не знам, слушам адски много музика, ама точно британска не.
-И къде смяташ, че си се разбързал тогава? Какво ще те правя, ще ми дойдеш нагости в Глазгоу, ще отидем на гиг на Фрателис, а ти няма да знаеш кои са. Или на Франц Фердинанд. Или на Сноу Патрул.
-Сноу Патрул ги знам.
-Ами ако решим да отидем за уийкенда до Лондон на концерт на Оейзис? Няма да правиш разлика между Ноел и Лиъм Галагър.
-Тези ги знам, ама не знам кой кой беше.
-Ноел е с прекрасните китарни сола.
-Ааха, значи Лиъм е онзи с гласа.
-Да, нещо такова.
-Страхотно е, че си се насочила натам. Ще има при кого да спя. Обещаваш, че ще те приемат, нали?
-Да.
-И че ще си пием биричките на Темза.
-Да, Сънка. И ще ти звънна като се прибера от Германия.

Soldiers of Misfortune

Is it just the same time of year, щом по улиците почти няма бургазлии, то почти българи липсват така или иначе, само някакви иноговорящи, които въобще не ме интересуват, всички останали са в Слънчев бряг и съседните нему, и малко на юг, но съвсем малко.
Да, би трябвало да е същото време от годината, с всичките футболни страсти и няколкото останали местни в инфекциозното с хепатит а или пък у дома със заушка, а, и аз посредата, чудеща се какво да правя в цялата тази бъркотия. Всичко се случва по това време.
Please, please, please, let me get what I want.

These are crazy times down at Costello music

Хм, хм, що за странен ден. Винаги съм си мислила, че когато някой е със слушалки, едва ли може да чуе какво става около него. А този дядо на спирката на 4-ката най-нахално се намеси в моето свещено музиковреме, докато чакам автобуса на 32-градуса. Странното бе, че след петте безуспешни минути в опит да не му обръщам внимание, накрая се заговорихме и се оказа, че той е бивш катаджия и абсолютен не-фен на неопитните шофьори. Но дали той беше по-странният, или циганката в автобуса, седяща срещу мен и четяща Библията, докато огромната й и привидно тежка торба се подпираше безгрижно на крака й, това не мога да кажа.
После вкъщи се опитвам да уча по химия и немски, но вместо това попадам - по-скоро неслучайно - на "Бургас на Таралежков", да, същото, за което ми говориха толкова много хора, а аз небрежно не намирах време да го потърся. (Мерси, мерси, мерси и на С, който не ме познава, ама и аз не го познавам, обаче това не ми пречи да приложа от моята запазена любезна нахалност. И на Мимз, задето за пореден път показа някакви нейни си магийки и успя да го свали. Мим, от теб ще стане един прекрасен закононарушвач.)
Някъде тук ми се обажда магарешкият инат за странните взаимоотношения, които имам с К. последните четири години, и как се връщам в изходна позиция като в деня, когато се запознахме, свободни по литература и 40 минути в опит да открием какво се е било объркало в тази времева пряка.

Something so undefined

Нямам нищо против летните горещини, стига да не съм първа смяна на училище или пък да вали и панталонът ми да обира хепатитоносителната околна среда от улицата, но така или иначе всичко е спокойно.
Днес на рисуване, не е тихо обаче и гърбът ме боли от почти непрестанното му положение от 9.30 до 3, освен това ми е практика напоследък да не се доспивам, а ни остават само още 8 учебни дни. За тази година - толкова.
'Cause I've had my hopes raised, riding the wrong waves.
А учителите предвиждат потопи заради ласт-минът контролни (не знам защо физичката е решила, че ще ни изпитва точно на 27ми последните два часа), иначе вече сме съвсем малко останали последните мохикани в училище, и аз съм отново на предни линии след като ми мина адванст-а, с последните думи на Гьоте, просвещение срещу щурм-унд-дранг, темата ми по немски и протоколите по физика.
А сега, girl is on my mind, try ignore, try to unwind, but she is on my mind, но преди да се върна на последните 9 серии, ще мина през банята и през музикалните канали поне за лека нощ.

Ashes

Искам да знам защо
защо, защо
плача на песни, които не са тъжни, и аз не съм тъжна. Всъщност дори съм весела, че всичко завършва с хепи-енд, че бащата всъщност не е бил на самолета, че принцеса открива своя принц и т.н.
Но поне вече знам защо толкова ми харесва "вм".
I thought our story was epic, you know? You and me.
Epic how?
Spanning years and continents. Lives ruined and blood shed. Epic!
Не искам да съм там, но знам какво е да бягаш и да търсиш връзки.
Наистина знам.

And then I will break your heart

Аз бродех самотен,
аз гаснех сиротен -
и мрак мойте дни засени,
докле не видях златокъдрата Нели - мечтата на
моите дни;
докле не нарекох красивата Нели: радост на моите
дни!

Звездите среднощни
не са по-разкошни
от нейните чудни очи!
И пурпурът златен
на ден благодатен
залезва - изчезва - мълчи
пред златните къдри на моята Нели, изплели вълни
от лъчи -
прикрили въз кръг раменете на Нели с вълни
лъкатушни лъчи.

Ах! - вече разлъка,
съмнение, мъка -
деня ми не ще помрачи! -
след мъки и бури
от ведри лазури
Астрата ни праща лъчи -
към нея отправя цял ден мойта Нели молитвено-сини
очи,
от нея не снема цял ден мойта Нели препълнени с
радост очи.

Едгар Алан По

There for summer dreaming

Не знам защо толкова понякога се страхувам от промени, а може би въобще не се страхувам и това да ме плаши повече.
Накрая на учебната година сме. Не съм била а-клас от 4 години. Може би свикнах с концепцията за "другите там" и "ние" през това време, а сега отново ще бъдем мнозинството така или иначе, ще си имаме двамата Станиславовци, едно приятно количество смях и (почти винаги) лека ирония, но най-глупавото (и най-силният довод на Б. срещу нас, който все още не мога да проумея) е, че ще си останем цяла година точно с мисленето за два различни класа. И все пак, това е по-малкото зло (представям си апокалипсиси в стаята ни).
Само за сведение, остават ни три петъка, единият от които - утре, почти няма да ме има; на Р.Д. утре й е последният ден за тази година; вечерта 11 срещу 12 няма да спя (няма как, с готова тема за четвъртък и контролно по биология петък); а и класно по литература някъде там, което поне видях вчера (две бомби, ха-ха). Мисля, че всички изпадат в някаква лятна лудост. Не съвсем тиха.
And all the best women are married
And all the handsome men are gay.
И събота и сряда започнаха преди много време. Пожелайте ми късмет.

ПС. Съниии, честит рожден ден!

All my dreams fulfilled

(с почти запазен правопис)
[19:58:23] Мимз says: ясен ясен ясен
[19:58:25] Мимз says: айде мен ме няма
[23:07:09] Нели says: ТОМА ТОМА ТОМА
[23:07:10] Нели says: уаааааааааа
[23:07:10] Мимз says: (rock)
[23:07:16] Нели says: като не е ясен, да е тома поне
[23:07:19] Нели says: уаааааааааааааааааааа
[23:07:26] Нели says: (rock)
[23:08:37] Мимз says: :D
[23:08:41] Мимз says: е ся
[23:08:47] Мимз says: не ти ли хареса пънкрок варианта на селин
[23:08:48] Мимз says: (rofl)
[23:09:32] Нели says: малее
[23:09:34] Нели says: беше ужас
[23:09:38] Нели says: ужас ужас
[23:09:55] Нели says: тя беше ужасна, пък колко сладко я освиркваха като изгониха ясен
[23:10:33] Нели says: (rofl)
[23:10:48] Мимз says: :D
[23:10:48] Мимз says: що уее
[23:10:51] Мимз says: на мен ми хареса
[23:11:09] Нели says: олеее, беше във вихъра си нищо да не й се разбира
[23:11:28] Мимз says: (rofl)
[23:11:32] Мимз says: е нали знаеш текста
[23:11:33] Мимз says: :D
[23:12:01] Нели says: абе, и на клоуз май айс си мислих, че знам текста, ама....
[23:12:24] Мимз says: (rofl)
[23:12:36] Мимз says: много си лоша
[23:12:42] Мимз says: те ще ходят на лени, може да ги видя
[23:12:43] Мимз says: :D
[23:12:46] Мимз says: (да бе)
[23:12:48] Нели says: ахаххахахаха
[23:12:58] Нели says: олее, аз още нямам билети, ама не знам дали ще ходя
[23:13:02] Нели says: не знам дали ще бъда тук
[23:13:09] Мимз says: къде може да си
[23:13:23] Нели says: германия
[23:13:25] Нели says: саудитска арабия
[23:13:26] Нели says: знам ли
[23:13:30] Нели says: :D
[23:13:30] Мимз says: (chuckle)
[23:15:01] Нели says: сигурно ще си взимам ласт минът билети за 60 лв
[23:15:06] Нели says: ахахаххахаха
[23:15:19] Мимз says: е вземи си сега, вианги можеш да ги продадеш
[23:15:22] Нели says: а това за оупин уиндоу толкова се смях в началото
[23:15:25] Нели says: :D
[23:15:33] Нели says: не знам дали ще мога, това е проблемът
[23:15:34] Мимз says: оупин хауей
[23:15:38] Нели says: да де
[23:15:42] Нели says: :D
[23:15:54] Нели says: мислих си, че само аз съм го забелязала
[23:15:57] Нели says: :D
[23:18:14] Мимз says: еее
[23:18:23] Мимз says: о ти видя ли ясен как целуна нора?
[23:18:24] Мимз says: :D
[23:18:37] Нели says: е, по бузата
[23:18:47] Мимз says: не си гледала внимателно
[23:18:51] Нели says: ти видя ли тома как целуна елена
[23:18:54] Нели says: :D
[23:19:01] Нели says: естествено, че гледах внимателно!
[23:19:06] Нели says: ясен все пак (rock)
[23:19:09] Нели says: :D
[23:19:16] Мимз says: видях как тя правеше физиономии щото той прегръщаше ясен и чак тогава й обърна внимание
[23:19:17] Мимз says: :D
[23:19:28] Нели says: хаххах, да
[23:19:29] Нели says: аа
[23:19:37] Нели says: видях също как ясен и тома се целуваха непрекъснато
[23:19:41] Нели says: ебаси приятелките
[23:19:43] Нели says: :D
[23:19:47] Мимз says: (rofl)
[23:19:55] Мимз says: ясен целува всички
[23:20:10] Нели says: та какво за нора?
[23:20:15] Нели says: това като бяха леко встрани, нали
[23:21:04] Мимз says: не като му казаха че си заминава и се прегръщаха там
[23:21:04] Мимз says: Потребители разглеждащи този подфорум: 605 (512 гости и 3 анонимни потребители)
[23:21:23] Нели says: ахахаххаххахаха
[23:21:34] Нели says: а да ги видим тримата скрити сега
[23:21:36] Нели says: :D
[23:21:45] Мимз says: :D
[23:21:49] Нели says: не бе, по бузата я целуна, моля ти се сега
[23:21:55] Мимз says: ще видим като качат
[23:21:58] Нели says: не ми разбивай мечтите (rofl)
[23:22:00] Мимз says: (handshake)
[23:22:08] Мимз says: е щото те
[23:22:12] Мимз says: ха на ляво ха на дясно
[23:22:17] Мимз says: :D
[23:22:18] Мимз says: и накрая тъй го решиха
[23:22:25] Нели says: ахахаха, да де, по бузата (rofl)
[23:22:38] Нели says: (whew)
[23:22:40] Мимз says: (rofl)
[23:22:42] Нели says: още имам шансове значи
[23:22:44] Мимз says: вярвай си
[23:22:47] Нели says: (rofl)(rofl)
[23:22:55] Нели says: не мога и да се бъзикам вече
[23:22:57] Нели says: ебаси
[23:23:08] Мимз says: :D
[23:25:16] Мимз says: :D
[23:25:16] Нели says: (rofl)
[23:26:06] Мимз says: абе тая вечер иван и андрей ми бяха забавни
[23:26:07] Мимз says: :D
[23:26:28] Нели says: ахпаахахахха
[23:26:30] Нели says: бяха супер, да
[23:27:52] Мимз says: и в началото дони и люси приказваха нещо и те задават въпрос на дони и му викат "с вили ще имаш по-голям шанс, отговори ни сега"
[23:27:52] Мимз says: :D
[23:28:02] Нели says: хахахах
[23:28:09] Нели says: и вили го гали по главата
[23:34:29] Мимз says: така ли ми се стори или на лов ми тендър по едно време ясен пееше нещо на гръцки? или аз не съм слушала добре или мастичката му е дошла в повече
[23:34:41] Нели says: даа, и на мен така ми се стори
[23:34:46] Нели says: щото нищо н ему се разбираше
[23:34:53] Мимз says: (rofl)
[23:34:55] Мимз says: мда
[23:34:59] Мимз says: и аз затова така реших
[23:35:03] Мимз says: и с тая чаша
[23:35:10] Мимз says: седя на ръба на фотьойла и викам
[23:35:13] Мимз says: падаа ясене падааа
[23:35:15] Мимз says: :D
[23:35:21] Нели says: ахаахахаххахахаххахаха
[23:35:41] Нели says: аз пък видам "чупи чашата, бе, чупи"
[23:35:43] Нели says: :D
[23:36:01] Мимз says: аз виках еееее тя много здрава тая чаша
[23:36:08] Мимз says: баща ми и той се ядосваше
[23:36:12] Мимз says: че не я е счупил
[23:36:43] Нели says: тя беше чаша за уиски
[23:36:53] Мимз says: да де
[23:36:59] Мимз says: знам
[23:37:03] Мимз says: не ме подценявай
[23:37:03] Мимз says: :D
[23:37:11] Нели says: да бе, ще счупи чаша за уиски в този под, друг път
[23:37:14] Нели says: (rofl)
[23:38:15] Мимз says: (chuckle)

Ето как завършихме този сезони на мюзик айдъл. А след по-малко от месец ще си го правим наживо, нали?

Feel I'm wasting my time

Пресмятам във времетраене приблизителното количество информация, която ме очаква да бъде изгледана/изслушана:
43 часа Вероника Марс
10 часа Монти Пайтън
15 часа останалите филми
20 часа Ръсел Бранд
4 часа за оставащото от Рим
Което на практика означава три дни пред монитора (Ръсел мога да си го слушам и така) и добре, че от днес до 11ти ще ходя избирателно на училище. Прекрасно даже. (Изпит? Какъв изпит? Аз отивам да пия, вие какво знаете.)
I'm a sinner I believe
Self control is killing me
Too much choice, I crave simplicity
Too much structure, spontaneity
In my hive I'm just another bee
Trying to be myself

Stalker

Един от поредните дни, които не са съвсем в реда на нещата, презентацията мина чудесно, аз бях ужасна, но пък се смяхме на Стенли (моля те, недей да повтаряш изпълненията с корема отново). И всичко отначало след седмица, изпитът ми е в събота съответно и не знам защо някои наистина смятат, че ще ходя на училище тогава.
Така или иначе, the irony of it all e, че съм писала писма до кметове, до министри, до началници, до кого ли не всъщност, а не мога да съставя едно глупаво заявление до директорката.
Ужас, ужас ви казвам.

Rising up

Ясен отива на финала на мюзик айдъл 2!, което всъщност въобще не е някаква невероятна новина, но това не ми пречи да се радвам, да скачам на Контрол и да пея с пълно гърло.
Да, и утре пак.
Шилер. Малка нощна музика. Тъ-ръ-дъ-дъм.

I don't belong here

Естествено, че ще забравя такива неща като протокола по химия, добре че имам такива услужливи съученици (една част поне) и пиша сравнително бързо. Освен това днес рожден ден има Сънката (да му е честито на, да ни радва още дъълго), та затова се наяждам със сладко за една седмица напред.
Сега ми остава само да се преборя с доклада по история, че с него водя борба вече месец, а май и анкети-билети м. искаше някакво есе.
И немския.
И биологията.
И химията, явно.
И физиката, ох, физиката.
И математиката отчасти.
За останалите май съм сигурна.
За протокола, имаме още само три понеделника. Дори май два. Зависи от гледната точка.

Fist of Zen

Няма нищо по-необичайно от вчерашната събота, как изведнъж се оказва, че времето ми стига за всичко - обикалям с майка, къпя се и отивам на Пантеона, sending away the tigers. И няма никого всъщност, Иво се появява след десетина минути. После и останалите.
Онзи ден се чудих на разни познати, задето нямат желание, мързи ги едва ли не, да отидат на изпращане. "Ама това е последното изпращане преди нашето", иначе въобще не съм възмутена, те си решават. Вечерта с Тони си говорим някакви общи глупости за тук-и-там, ах, как ми липсват някои песни. А той наистина е способен да спасява животи, напълно съм сигурна в това, особено щом винаги казва каквото и когато трябва, и щом за нещо като два часа забравям яда си на глупостите наоколо. Отделно си мисля и за каквото ми каза И на кафето и за нещата, които винаги съм приемала като най-нормални да се случват.
От днес съм вече про във фликр (мерси, сис, мерси, мерси) и там има вече качени снимки и видео от някакви случки последните месеци. И така се връщам обратно на двете теми по немски, пропити с чувство за "какво правя тук, по дяволите".
Cause I'm a punk rocker, yes, I am.

Tell me your troubles and doubts

Не се получава никога. Опитвам се да поддържам някакво нормално ниво на емоцията. На никой не му се занимава. "Окей, ще ни разбиват класовете, мамка им идиоти. И ся ко да праим, баси, никой нее ни обърне внимание. Айде, тихо ся."
Точно така.
Прав ви път, ние сме последният випуск, който удържа фронта, поне ще се постарае още година, и на кой ли му пука, че адванстът след две седмици ми е по-важен от глупавото дсд декември. Забележете, декември.
Абитуриенти? Кой въобще говори за абитуриенти? Те се измъкнаха в най-подходящия момент - последния. Ние, и да искаме, и да не искаме - това е положението. Какво? Някой щял да остава в България да учи? Такива хора са ми наистина герои в очите. Аз нямам нерви повече да се занимавам с невероятната ни учебна система. И какви бяха тия ревнали деветокласнички? Кольо заминавал, голяма работа. Вие не го познавате, не не. (Само аз си запазвам правото да то наричам така.) Не познавате и близначките. Голяма работа, че сте ги гледали в пиесите ни. Аз съм пила с тях. Смяла съм се с тях, плакала съм с тях, крещяла съм им, и те са крещяли, знаем си егн-тата.
И Савите не познавахте. Нито сестра ми, нито откачения й випуск. Въобще, накъде си мислите, че сте тръгнали?

And now, the news:

Иги, череши, сметана, рийдинг, Ясен и Тома на последния концерт, дипломация през Втората световна, математика, сръбски филми и дъ стрийтс.

New Born

Седмица ли бе?
Литературни конференции и много подобни неща, награждаването на Петя Д. и носенето на 4кг. книги след това. И толкова много хора, шумно, шумно, а с Иво си говорим за глупости, за отварачки и минаване. Майка му е страхотен човек. Малко по-млада от мама е, най-вероятно, и няма проблем той да й каже "майната ти".
Толкова много литература, а толкова малко време. Бърза литература и момичето, с което си говорим за Богдан Р. (Богдан е българското Gottfried, а Джеймс е Яков, без двата факта да имат връзка помежду си.) Само дето накрая винаги се стига до момента с В. в барБосса и после на люлките. Морето е топло, а тя се възхищава на идеите ми за живота ми и колко бързо се развива всичко.
Всичко останало е като онези индийски видеота, които снощи гледахме с М. - тъпи и смешни до болка в ребрата.

Is it just the same time of year?

Отлично знам какво време на годината е, никакво, онова, когато остават 30 учебни дни до края на належащия клас, освен това след две седмици оставаме най-големите в училище (малко страшничко си е, всъщност само и единствено защото вместо някой от тези прекрасни вълци ще има огромни шумни групи от набор 94.)
Louie, Louie, I really gotta go now.
Другото време от тази част на годината са моментите, когато вече мога да се разождам из даскало докато свърши някакъв час, от който съм освободена за деня, или да избирам кои предмети наистина са важни (и да не си забравям вече справочника по математика).
One Way or Another
"В последния ден от ваканцията отново стоя сама и си мисля за разни неща, за изминалите дни и каквото ми остава. Кратък списък на оставащото. В петък ще сме на самоуправление в инспектората при тези невъзможни същества, или поне една част от тях. В понеделник, във вторник, или и в двата дни ще съм на тазгодишната абсурдна лк, презентация – друг път. В петък съм на награждаването на Петя Д. След около месец съм на изпит по английски, след още няколко седмици М. ще ми дойде нагости и ще бъде едно прекрасно начало на лятото. Рейдиохед, а след още три месеца съм на втори изпит по английски. След още два месеца – изпит по немски. Януари `09 – подаване на документите за Шотландия. До края на следващата учебна година всичко ще зависи дали ще получа Ablehnung или Zulassung за интервю там."

Поемам дълбоко дъх. Очаква ме една невероятна година.

Creep

Имам компютър. Нов.

Love will tear us apart again

„Това е синият диван, ето го” казвам аз и посочвам безутешно, „колко много е видял и колко му остава да види до края на жизнения му път.”
Отново с този култов син диван започвам историята си от последната седмица. А това време беше дълго, страшно и вечерно. Всяка вечер беше нова история от страниците на световната такава. Всеки миг се случваха сътворения и разпади. Любовта, любовта – тя е виновна за всичко, отново и отново. Тя ни разруши митовете за приятелството, тя ни спечели литературни награди, тя продължава да опитва да съществува. А ние къде сме? Пишем безмислени постове, може би такива със скрити идеи, на чужди лаптопи.
Какво се случи през изминалите дни?
Създавах красиви цветни музикални петна introducing Mr Brown and his new shoes (as usual); Oasis and their enormous ego and many other musicians whose wonderful music I listen to almost all the time, except that illogically long football match between Liverpool and Chelsea when I preferred singing You’ll Never Walk Alone to The Fratellis.
Тези чужди езици ми влияят зле. Мисля и говоря на английски, сънувам на немски и на следващия ден срещам познати лица. Мисля си за хора и те ми се обаждат на същата минути. Пиша тема по немски, или всъщност пиша този пост, също така гледам Део и Митко, които се държат като идиоти, а да им отива толкова много. А след пет часа имам уговорка с Иво Т., за която се надявам да не се успя.(Не се, а всъщност беше един забавен час с бързо говорене и късо кафе, обещания и всичко подобно.)
И си харесах новите си кецове. Адидас.

Впрочем, не знам кога ще имам пак възможността да си пиша в блога, успях да си включа компютъра само заради опита си да прехвърля някаква музика и нещо такова на външния хард, този така ново-любим външен хард, който ще ми спаси живота до момента, в който натисна стартовия бутон на бъдещия компютър, за който с к. Данчо си говорим по телефона, а не разбирам за какво ме пита. Така или иначе, компютърът с необичайни имена за my computer – bender и my documents – parklife заслужава едно красиво изпращане задето работи толкова време, изстрада толкова много и видя двойно повече.

A bowling wind is whistling in the night

И този театрален сезон приключи, сякаш обаче ги нямаше емоциите от миналата година. Било по-добре даже, казват, а ние не вярваме, защото знаем целия процес, а не само крайния резултат. А как бих искала отново да съм част от всичко това и всички, които се смяхме на шегите за Бракмата и Рашко, защото сме ги преживели, да сме отделно.
In the deathcar we're alive.
Олеле, а наистина ли бяхме ние, там, и се снимахме, и викахме, и подскачахме по сцената "Не, дами и господа, това не е Савата!", или пък викахме през редовете. И пихме бира през почивките, и ядохме бухти непрекъснато, и се ядосвахме на досадни зайци, и тези три неща.
Това е положението, започнахме си заедно, а догодина не ме интересува.

Searching for yourself you find demons

Преди да е започнал новият ден си подреждам дискографията на Майк Скинър по хронология. Как да ви обясня, че Майк е прекрасен, да, прекрасен е, нищо, че не слушам рап. Него мога да го слушам 24/7.
Всичко останало е странно. Не съм свикнала толкова рано на театралното напрежение точно под стомаха и леко трепкащите пръсти, сновящи по техниката. Затова още не съществува. Затова сутринта ще стана по-рано и ще ходя до разни места, които никой не очаква. Аз пък очаквам хора, които не съм виждала от месеци, да ръкопляскат и да викат - те много добре знаят какво е коствало тези час и малко.
Two great European narcotics - alcohol and Christianity - I know which one I prefer.
Всичко това ще се случва.
Но засега - Майк Скинър и тълкуванието на сънищата ми.

There's a monkey in the jungle

Правя плочки на корема от кашляне и съм си направила едно малко антибиотично и витаминно царство наоколо. В момента на писането на този пост съм си качила краката върху бюрото и правя глупави печатни грешки, освен това помагам на Станислав за доклада му по биология и превеждам невъзможни термини, а отгоре на всичко съм като дрогирана и със С си говорим глупости и за друг съученик и присъствието му като слънчево затъмнение "рядко, но забележително".
През деня с Р. си говорим за общи познати "Само не ми казвай, че другият е той!" и за това колко е малък Бургас (невъзможно).
Утре няма да съм на училище, въобще вече съм във ваканция, отчасти заради проклетата бактериална инфекция, отчасти, защото вече ме е хванала липсата. Само веднъж да мине четвъртък and suddenly everything is right, ама айде да дойдете да ни гледате, а?
А в петък вечерта ще пия само греяно вино с добри приятели и хубава музика.

Wir sind bereit, wir sind bereit!

Едно последно неделно преброяване на хората.
Кога е било това, в четвъртък да правим пиеси? Нечовешко и немислимо. Не че няма да прекараме последвалата вечер и съответния петък някъде между кръчмите и леглото вкъщи. Както винаги.
Неделя на Варвара. The sun always shines on on TV, обаче сега грееше и наживо. Лицевите резултати са (леко) болезнени. Но пък пеше забавно. И Жу беше прекрасна, енергична и респектираща.
И, за бога, стига с тези сънища! Като ще сънувам нещо, то поне да са еднорози и пеещи дървета. Не това, което сънувах снощи. `Щото така или иначе не може да стане. Поне да не се ядосвам сутрин.

Тематична песен от вчера: "КОпай, Лазаре, кОпай!"

Нова

Днес следобяд, след като се прибрах вкъщи след репетиции, се разплаках, защото се сетих за онзи сън отпреди пет дни, свързано с разговора на Силвето. После рязах листчета и броях билети.
Обещал ми е това излизане от миналия юни. А има една седмица до пиесата ни.

shock shock me

"Случиха се разни неща." Най-вече насън, този така странен и прекрасен дълъг сън, изпълнен с бягане наляво-надясно, сестра ми и Льо, с които сме малкото останали добри, и Сава, който и той не се знае какво прави там, но си говорим за пиесите и хората, освен това в някакъв проблясък се случват едно към едно случки и изречения от пицарии и нещо такова. Но е сън, и ако не го бях записала веднага щом се събудих, нямаше да го помня.
А сега нещо ново. еСП, за което казах на Марто, че ще стае постоянно и явно е на път да стане (искам и аз, обещала съм и на сис, а на мен ми е обещал Тони). Последното са мюзик айдълите, които в мнозинството са абсолютни лекета, или поне така изглеждат пр. Дениславчето, обаче аз съвсем случайно мярнах един преди да заспя, и май се оказа единственият, който прилича на нещо. Освен това пее Мика прекрасно.

Време да живея

Искам да съм там.
Макар че ако бях там, щях да пропусна всички неща, които стават тук. Как например седим пред Трия-център в 6 следобяд и пеем високо supermassive black hole, което върви по големия оглушителен екран на фасадата. Или как Н. барабани по корема ми или ме гали по косата ("Защото е къдрава, Нели, и приятна на допир.") докато се чудим какво да правим утре с вестника.
Обаче чувството за загубеност ме догонва всеки път, ако съм будна след полунощ, задето навсякъде става неестествено тихо и мен почват да ме побиват тръпки. Незайно защо тогава, вместо да си седя на топло и скрито в стаята, спя в хола. На този култов син диван, който, ако можеше да говори, щеше да се получи нещо като искрено-и-лично в домашен формат.
А щях и утре най-после да отида на рисуване, обаче отново смятам да пропусна в името на разчистването вкъщи и записването на различни театрални звуци заедно със съседката. (Тази година паниката за пиесата ни се появява доста по-рано от обичайното, най-вече заради досадните зайци и заради осезаемата липса на преди успокояващите и развличащи вниманието Сава, Сава, Иван, Мартина и всички останали под строй. И освен това сме на сцена след точно две седмици, за което всички ви искам под списък на 24ти.) Освен това вкъщи ми е по-спокойно да рисувам или да правя каквото и да е било, което е разбираемо, а и ми е интересно какво е взела майка от Франкфурт.
И така, освен всичко останало, най-после свършиха нервите на продуцентите на Мюзик айдъл и изгониха Иван - а дали това е добре или не, ще видим с времето.
При всички положения, ние сме за Ясен.

All will be revealed

С В. минаваме през темата за пацифизма през едното малко междучасие, за атомните бомби, значението на Сталинград и дипломацията през Втората световна. В час пък си говорим за Бисмарк и оста Роберто. А всички искат да говорят за Пърл Харбър ("Само дето Пърл Харбър не е филмът, "и те взели, че се влюбили.")
Искам да говоря за обсадите и военните действия, но Ончева още отначалото е планирала какво да ми даде, без да ме пита, всъщност, което малко ме смущава.
Противно на това обаче ми остават нещо като три дни "ще ги минем, къде ще ходим" и някакви невероятни жеги събота. И последните дни слушам класически рок и малко нещо подобно, но сега сменям тотално музиката.

А Етиопия всъщност е била окопирана.
И все пак имам повече познания за войната.

I need some red wine and you need to be nicer

Иначе бях ядосана на нечии чужди реакции, обаче ми мина в някакъв момент, защото за какво ми е да се извинявам не мога да разбера, всичко това сама съм си го постигнала с ебаси колко много труд, мамка му. А може би Никола наистина е прав за способностите и хъса ми, и за отговорността (която в момента ми изиграва такъв шибан номер, че не е истина). Само че от мен актриса не може да стане. Всичко друго в изкуството, но не и това.
А в момента с бухтите и чая си мечтая да съм някъде другаде и да пея с пълно гърло песни, които чувам за първи път.
Няма за какво да се извинявам.
А Хоакин, Рийз и Тайлър са просто прекрасни в Walk the Line.

Edit. Не че довечера ще се спи - не, няма такова нещо. Има само бухти (все още), черен чай с вкус на ягода и много, ама адски много неща за вършене.
Боже, каква седмица само!

Strange to meet you

Днес Хийт Леджър щеше да навърши 29.
Аз пък не отидох на рисуване. Всъщност спах, а рано следобяд отидох да си купя бири от магазина. Гледах филми. Все още гледам филм. Слушам музика на висок звук. Ето така ми минават дните хоум ълоун.
А утре смятам да рисувам. Просто да рисувам нещо. (Освен това трябва и да уча по немски и биология, но пък ме мързи и да дишам.)
Камен Д. още е на дневен ред.

Аз съм онзи

Треперене, заекване и наркоманска усмивка пред кабинета на личната лекарка, щом
ето този човек тук -->
ми звъни по телефона заради пиесата ни.

После В. се радва заедно с мен пред чашата бира и си говорим за мъжете като племе. Но той -->,
както и Благоевград, са по-интересни теми.

Каква седмица, наистина!

Cause there's always gonna be another day

Забавното е, че от ден на ден тези дни стават все по-странни, шумни и диви, а понякога дори малко наплашени.
Не, не, това на мен не ми пречи никак.
Стига да не ме занимават с глупости, което на практика няма как да стане.
Затова пък господин Браун and his new shoes са тук, за да ми дават добри музикални съвети за четвъртък.
Тази година няма да има Франк, нито борба за него. Но вместо това ще има Моцарт, Кустурица и танго.
So my little girl keep dancing
ID cards won't stop no hijack jet

Edit. И толкова ли няма да има никой тук, че да не съм съвсем сама до края на другата седмица?

Да оставя тук нещо и мен

След такива събирания най-трудното е жестоката граница между случилото се последните три дни и това, което те очаква вкъщи.
"Първо правило на сесиите: не говори за сесиите. Всичко, което се случи по време на сесиите, си остава в сесиите." (а това не ни го бяха казали последния път) Така или иначе еуфорията минава след точно три дни (винаги са три), а тогава ще бъде точно четвъртък и началото на нещо-ново. Дотогава има 2гБ снимки и записи на какво ли не(1.5 в лаптопа на Льо и останалото в апарата ми). Само за едно ме е яд - че не успях да прегракна, въпреки всичките крясъци, викове и песни. Не че ми беше цел, но пък и никога не се получава.
Други неща се случваха, обаче, други, драги ми д-р Уотсън, ама за някои от тях знаят само шепа хора (да се върнем на първото правило), иначе всички си имат причинно-следствени връзки.
Отивам да спя.

Always Where I Need To Be

Къде е уловката, щом всичко се случва точно както трябва и както искаме? И да, супер сме за което. Идва ни отръки, но това не значи, че не си оставаме със съмнението.
Моля, моля, ръкопляскайте ни, защото сме добри и способни, за седмица пишем сценарии и ги играем, и пишем разкази за убийства и теми за конференции, и учим презентации за половин час, и всичко си е в последователността.
Only, i don't know how they got out, dear.
И ето това ме тревожи.
Иначе се надявам колегите да са подготвили пълна програма.

Edit. Да, разбрах къде била уловката. И вече ще си записвам всичко на "мъдри листи хартия". Честно.

Soy un perdedor

моля ви
разберете,
че
спя по
пет
часа за денонощие,
и пак
не ми
стига.
това
води до
болести и
смърт.
благодаря.

Start me off and watch me go

Нямам нищо против втората смяна.
Малко беше студено, за да се прибираме пеша след 7, обаче в неделя връщаме часа назад.
Освен това, никога не ти се спи прекалено много, а и виждаш логика, да си тръгнеш от последните часове физика. Да, вярно, че времето те смущава понякога, или те изненадва неприятно, но свикваш.

Днес ще пуснат хубава музика. Вчера пак пускаха хубава музика след филма. Вкъщи. Вчера беше и денят, който си бях намислила в началото на месеца, защото именно вчера настъпи астрономическата пролет. А времето беше лошо, и дъждовно, и безслънчево. Днес обаче се оправи, а И си беше намислила точно днешния ден. А аз и днес да си бях намислилила, нямаше да е по-различно. Бях цялата в боя
по пръстите и по дланите
по косата - червено
в устата
в дихателната ми система,
онзи досаден мирис на Таленс, заради който вече не искам да сменям топло|студено светло|тъмно, а просто да правя неща, които ми харесват.
The object of art is to give life a shape. -Will Shakespeare

One dance left

Въобще повече не си помисляйте да ме занимавате с глупости - не, не съм длъжна да ви знам темата по биология, нито ме интересува как ще ви изглежда презентацията по немски, не съм и ходещ речник, а освен това, въпреки набезите, ще продължа да си слушам от каквото имам нужда, каквото и да е то.
Не ме питайте за последната серия на Хаус, не съм я гледала.
Не ми пейте новата песен на Азис, не го слушам.
Не ме питайте дали някой учител ще е утре на работа, не съм екстрасенс.
Да, седмицата на литературата е утре.
Не, отказвам да уча за Щурм-унд-дранг.
Не, темата ми за лк не е готова.
За бога, откъде да знам дали искате да участвате във фото конкурса?!
Не, утре сутринта съм на урок.
Да, определено смятам да си почина седмицата, когато майка е в Прага.
Да, Рим си заслужава.
Да, гледайте сръбския Love and Other Crimes.
Да, мисля, че е това.

И, да, Мишо има днес рожден ден. Юбилей - 20. Честито да му е. (И той порастна. Их, начи!)

Minas Morgul

В името на лк (реколта 2008) слушам саундтраци на любими филми, без текст - само мелодия и вдъхновение, да се надяваме. Така е, така е, миналата година като писах за съвременната литература нямах такива проблеми. Обаче сега ми е малко трудно да пиша за Ханс и Толкин под съпровода на дъ Куукс.
Иначе всичко си е на мястото - парти-седмицата е във вихъра си (две напред, три назад) и е крайно време да отмятам невъзможнодългия забавен списък с неща за правене|проучване (и да си купя шоколад! имало по-сладко от шоколад, дрън-дрън) и обсъждане с М, която е толкова прекрасна в моменти на презентации по немски.
А за утре - Ирландия срещу Сърбия и седмици-по-предмет-по-избор.

PS. We in Bulgaria speak Bulgarian, which is definitely not Russian, малоумници такива.

Here she comes with a masterplan

От седмица не си спомням сънищата си, само как се събуждам и какво чувам първо. Ето например, в сряда се успах порядъчно и поносимо, с два часа - т.е. към 10:20 и в следващия момент по радиото пускат Уикеда, които пият кафе с Боби.
Това, че не помня сънищата си, ме кара още по усилено да сънувам с отворени очи (в Скръбс хората поглеждат в този момент вляво, но на мен повече ми харесва дясното), да не говорим какви прекрасни идеи ми идват през това време (утопични най-често, уви и съжалявам).
След две седмици ме чака уийкенд в Благоевград, а после седмица за справяне сама в бедствени положения и дневен глад, и всичките ми надежди са отправени към този промеждутък от време. Може би ще рисувам елементи от стари бургаски сгради, може би ще снимам музите си, а може и да се напия безпаметно.
Но, хайде стига с тези глупости, че утре ме очаква целодневно учене по какво ли не и по-добре да се наспя.

Keep the vampires from your door

Очаква ни, както се изрази В, една парти-седмица (в кавички), обаче няма да изброявам всичките контролни, защото ще звуча като вечно-мрънкаща, не че е лъжа, обаче да кажем, че само по физика ще ни се размине.
Да останем на оплакваща се вълна. Прекарвам навън повече от 15 часа и при най-голямо желание накрая едва домъквам чантата и папката си вкъщи. Затова пък срещам разни познати и е забавно, забавно. Вкъщи пускат Остава единствения път, когато решавам да гледам телевизия, а аз седя на земята и се опитвам да заплача (заради едни коментари, които така и не видяха бял свят), обаче капките ми за очи явно са и противослъзни.
После аз се забавлявам сама с Рим, което се оказва качествен сериал (на ВВС, вие как мислите), освен това всички говорят прекрасен английски и аз разбирам, хаха. (Щеше да е страшно, ако всъщност не разбирах, особено с тоя изпит след три месеца.)
По НВО пък дават The Breed, да същото онова с бирата, басовете и мача България - някоя-друга-държава (където не само бихме, ами и на първия гол подскачах от дива радост, да ме пита човек).
Иначе след нещо като 7 часа майка ще си купува дрехи за ходенето й тук-и-там, а аз обувки (на ток!) за вторник, и мисля, че това вече е странно. Наистина.

Get lost in the crowd

Много ни бива със сис да плетем истории около различни личности. Не че е кой-знае-каква тайна колко грозен е (принц) Чарлз. Всъщност никаква тайна не е.
Не е тайна новата и ми филмова програма, започваща от утре към 8 вечерта с (уви, покойния) Кристиан Немеску и продължаваща цяла седмица - иначе програмата на сфф предлагаще доста повече хубави филми, ама това е положението - няма как да е иначе при 4 реда, които са "затворени", а от останалите поне 5 са само за гости и жури.
Преди да съм се ядосала на организацията (липсата на, всъщност) си търся какво да гледам тази вечер, преминавайки бързо през сериалите, които са прекрасни ако гледаш една на всеки четири серии (в тази листа попадат Carnivale, Dexter, Buffy: the something-something), отх, който става несъизмеримо досаден с всеки следващ сезон и Скръбс, защото след-стачковите серии започват от средата на април.
Ok, next.

7 Deadly Sins

Точно така, дойде и моят ред да си покажа колко хайли-адиктив всъщност съм. И предварително предизвиквам систъра, дъ ивето и ири.

James Morrison - Undiscovered

Защото е прекрасен, млад и напомнящ на едно страхотно диво европейско лято + интервюто му по БНР.

Ian Brown - Music of the Spheres

We all respect Mr. Brown and his new shoes. А това беше първият негов албум, който чух изобщо.

Oasis - (What's the Story) Morning Glory?

О, боже, нужно ли е да обяснявам защо точно този албум?

Beastie Boys - The Sound of Science

Дъ Бийстис са едни градски класици, а това е тяхната девета симфония.

Garden State OST

Заради прекрасния филм.

Jack Johnson - In Between Dreams

Един прекрасен изпълнител (и всичко останало), който ми носи прекрасни забавни спомени. Плюс това успокоява - тих и спокоен. И искрен мозъка на костите си.

music of the day

И тъй като никъде не пише, че не може, предполагам, че моят плейър ще върти и мр3. Значи, този диск е за всичко онова, което не може да се събере до 7 албума. Рейдиохед, Остава, Фрателис, Аланис, Депеш, Уайт Страйпс, Мачбокс 20, Хауй Дей, Гавин Дегроу, Масив Атак, Дъ Кюр, Джой Дивижън, Меникс или просто ми вижте ласт-а.

Baby Fratelli

Yeah yeah!
Да, и те са от Глазгоу, но това няма нищо общо.
Помнете ми думите, ще отида там.

No, not now

А днес рожден ден има и dete, да й е честита 17тата година (а тя вече порастна!).
Иначе и честито за професионалния празник на "нежния" пол (в кавички, след разговора със сестра ми). Важното е наздравици да има.

Just for the hell of it

Чувствам се ужасно, задето се случват някакви гадни неща около мен, задето не мога да реагирам по правилния начин, задето се отказвам от всичките си отговорности. Утре ще започна всичко начисто, обаче, обещавам - и дано си заслужава труда. Наново започва и София Филм Фест, на брега, естествено, и всичко е по реда си. "Да, разбира се, че са Fratellis", и че няма да ходя на хижа в събота. Плюс това съм на привършване със Scrubs
(повтарям, толкова е идиотско, че те кара да се хилиш до безкрай), на Марто аватарът в ласт-а ми припомни мигове на Futurama вкъщи, а навсякъде летят реклами на Rome за някаква национална телевизия, това да се разбира - златното ми ftp, иначе все още Monty Python до края на втори сезон.

In the morning when you don't know what to do

Четвъртък-към-края-на-седмицата (тук щях да цитирам една песен, ама я забраниха). Някой преди години ми беше казал как всъщност не съществува вторият срок - просто толкова ги мързи всички да гледат, особено в горещините, особено сега.
Напоследък обаче ме гони едно особено чувство на вина, задето съм си качила краката на бюрото и чета книги, и пия чай (или айран - ако е горещо), и Пиер ми пее разни забавни неща на френски, да, да, клише сме и сме сами, да ходим пеша до училище-и-обратно, и всички да се обръщат след къдравите ни главици, а после да съществуваме в други измерения.
И преди да се сетите да попитате, да, къдрава съм вече, нищо, че трябваше да бъда още преди седмици - и така става, стига да издържи до Благоевград-и-нещата-отвъд.
А след осем часа ще трябва да бъда на урок и май ще си лягам затова, после пък съм и на репетиция, което е прекрасно - както винаги, и всички ще се надяваме да стигнем сцената с боя.