Train

Не знам какво ще кажат другите по въпроса, но според мен единственото, с което наистина ще запомня снощи, е влакът на метър от нас, вятърът и търсенето на въздух, почти когато се извива буря и търсиш спасение от забиващите се прашинки. Освен това е страшно, да, страшно е и останалите потвърждават, нещо толкова голямо, иначе не му усещаш големината, да мине покрай теб с някаква скорост. It blew our heads off.
Или хлебарницата след това, играта на "Калинке-малинке" и тъмните тъмни улички на Обеля и околността.
Иначе цялата вечер можеш да я запомниш като един наниз от едно-след-друго, хора, които не съм виждала от Нова година или от месеци така или иначе, и също от хора, които може би няма да видя отново до Нова година, иначе наистина ми липсват такива случки. И, може би не заради друго, но искам да събера още малко спомени преди да замина нанякъде, защото после не знам дали въобще бих искала да участвам в такива събития тук.
Не, не, не така. Беше хубаво, наистина, и благодаря на всички за настроението месец и половина преди изпита, благодаря за изтърпяването, за странджанките и домашната сангриа.