Just try not to worry, you'll see us some day

Тъкмо привърших с петната и други такива започват да ми се привиждат навсякъде, а те наистина прииждат на ята и групички от по 5, по това няма никакво значение.

Днес видях С. със спомени отпреди Времето, онова Време, когато започнах да се държа по-сериозно, а за сметка на това започнаха да ме приемат по-несериозно. Той в началото не ме видя, а и не трябваше - скрита под сянката отстрани на телефоните. Той беше, той! И всичко отначало, забравих плейъра си включен докато започне неправилната песен. Толкова е лошо, всичко това, което (не) се беше случило, our hopes and revelations едва ли не. И цялата история завърши с разговора преди година на 4 бири и една М., която подскаше наоколо.
А В. ме поглежда с любопитно безразличие "-Така ли, и как е той?" "Болен", казах й.