Не съм сигурна, че бих се справила с това. Трябваше да напиша нещо за Виена и Дармщад, обаче тези неща са далече в момента, малко по-далече, отколкото би ми се искало, но все пак не мога да събера всичките си спомени в пост, равняващ се на две скролвания надолу. Но иначе би звучало нещо подобно: В Дармщад е студено, нещо като "какво е времето вътре в мен", т.е. в самия град, аз се радвам, че виждам сис след 6 месеца, освен това й правя помагам за някакъв проект, сменяме се през нощта за работата, и мама също - през деня. И после парти със забавни хора и с досадни хора, с хора, на които им разбирам, и те също ме разбират, нищо, че трябва в някакъв момент да се появи някой българин, за да те избави от някой по-местен, защото те следва и до тоалетната, беше забавно, да, да.
А Виена е красива и топла, имаме си и екскурзовод, който изпълнява и функции "провери в унито за вътрешен дизайн", наистина е красива и наистина бих искала да уча и там, ако въобще по някакъв начин това би било възможно, засега явно няма как. Нито графичен дизайн, нито анимация. (да, Д, проверих и това.) Но пък затова има Джейсън Мраз на 17ти септември.
И отново в Бургас, нищо не се е променило особено много, още не съм видяла очите на Марто, а пък и той май е на село или нещо такова, но ми става тъпо от някакви незлонамерени иначе реплики, а така или не, не искам въобще да съм в това измерение, но пък може да си лежа на плажа целодневно с Ири (и сис, и Ирта, и още 7000 човека, примерно) или да мина покрай тазгодишния уъркшоп, защото Елица ми напомня за това всеки път, щом ме види (и правя преводи за сайт, и уча за тоефл, и рисувам, и почвам шофьорските). И толкова много искам да се видя с разни хора, да пием и да си спомняме миналото отпреди един месец и бъдещото до октомври. Please, please, please, let me get what I want.
No comments:
Post a Comment