За още пет минути блогът ми ще е на три годинки. Вече (според Сънката) може да псува и да рита (и да боли при това), и още - да разказва и запомня истории, за припомня случки и всичко такова. Не черпя обаче, всъщност ме черпят с домашна сангрия и варена царевица, но аз си знам за празника. Празник, да да, защото е най-дългият проект, който съм започвала и който все още се държи и не смята въобще да ходи някъде. И пие като руски моряк.
Но на мен ми писна от лекета въпреки това. Не, наистина.
1 comment:
Честит рожден ден :)
Post a Comment