Хм, хм, що за странен ден. Винаги съм си мислила, че когато някой е със слушалки, едва ли може да чуе какво става около него. А този дядо на спирката на 4-ката най-нахално се намеси в моето свещено музиковреме, докато чакам автобуса на 32-градуса. Странното бе, че след петте безуспешни минути в опит да не му обръщам внимание, накрая се заговорихме и се оказа, че той е бивш катаджия и абсолютен не-фен на неопитните шофьори. Но дали той беше по-странният, или циганката в автобуса, седяща срещу мен и четяща Библията, докато огромната й и привидно тежка торба се подпираше безгрижно на крака й, това не мога да кажа.
После вкъщи се опитвам да уча по химия и немски, но вместо това попадам - по-скоро неслучайно - на "Бургас на Таралежков", да, същото, за което ми говориха толкова много хора, а аз небрежно не намирах време да го потърся. (Мерси, мерси, мерси и на С, който не ме познава, ама и аз не го познавам, обаче това не ми пречи да приложа от моята запазена любезна нахалност. И на Мимз, задето за пореден път показа някакви нейни си магийки и успя да го свали. Мим, от теб ще стане един прекрасен закононарушвач.)
Някъде тук ми се обажда магарешкият инат за странните взаимоотношения, които имам с К. последните четири години, и как се връщам в изходна позиция като в деня, когато се запознахме, свободни по литература и 40 минути в опит да открием какво се е било объркало в тази времева пряка.
2 comments:
О, да, по-добър закононарушвач от мен няма. xD
really crazy times
Post a Comment