Всъщност не се усмихвам. Усмихвах се днес сутринта на музиката по радиото, докато опитвах да взимам абсурдни завои с колата на майка. По-трудно е, отколкото с другата. И въобще днес слушам цял ден само Меникс и малко Мюз. Мюз задължително. Опитвах се да слушам друго, както се опитвах и да гледам някакви американски филми. Не, не става. Имам нужда от онзи акцент, който да ми подейства като адреналин. Венозно. За да се справя с останалите примерно 1200 страници с упражнения за месец.
Освен това имам нужда и от нещо ново, някакви нови събития тук, нови хора и нова сила. New hope. Ще, ще, знам, че ще - заради всичките хора, които трябва и ще дойдат другата седмица. Сестра ми, разбира се, и всички останали също. Нещо ново. Музика. Music is power. А може и бира, вървейки по главната и блъскайки се в хората. Коктейли някъде си и бяло вино на плажа през нощта. Няма нищо такова, просто сега ми хрумна. Не би ли било прекрасно - през нощта, на плажа и бутилка бяло вино?
Прекрасно, прекрасно.
No comments:
Post a Comment