Няма как да ви обясня всичко онова, което ми се върти в главата. Няма болезнени спомени, честно ви казвам - няма. Всичко в един-единствен момент се изпарява и остават само някакви усмивки или "отворете си очите, че донесоха нечия бира".
Не, не, не искам да говоря за мафия - нея съм я обсъждала при много други ситуации и на много други места. Мислих си за някакви хора, на които съм им свикнала на навиците и реакциите, на отговорите, на шегите. Ама аз за тези хора си мисля последно време, а и няма как да е иначе, щом се появяват отвсякъде и по най-неочакваното време и място, не танцуват в кадифени стаи с кристални полилеи и не крадат ритми, нито са герои от ненаписан разказ за магьосници и котки; по-скоро работят и след това вървят по бургаските улици сами и късо подстригани.
А аз, добронамерена (както рядко), ставам жертва на чуждите спомени. Които ги няма.
No comments:
Post a Comment