Напоследък се случва да не съобщавам почти нищо за пътуванията ми, по една или друга причина. В този ред на мисли, с удоволствие бих обяснявала на всеки трети непознат за красотата на Гърция и типичността на гърците. Обаче искам да говоря за етиката.
Етиката, драги ми Смехурко, не е дума от кръстословицата. Ще се опитам да я заместя с български еквиваленти. Некоректност. Незнание. Ето такива неща ми се случваха последните четири дни. Но нека не развалям момента със снимките с неприятни спомени за това как почти ми откраднаха момента на Оейзис. (Благодаря, благодаря. Пъдпъдъци.)
Иначе ме посрещат със забавни новини и други подобни, с добри включвания отсам и оттам. Нищо конкретно though, освен мерси-та за Ася (Morning glory щеше да е двойно прекрасно, ако знаех, че си ти и не бях затворила. Wonderwall познах обаче и беше дори тройно по-прекрасно, самият факт, че си се сетила.) и за Ири (ясно защо. Не вярвам и няма да повярвам докато не ги видя с очите си).
Вече имам нужда само от нещо топло и сънищата ми да спрат. (Винаги тези хора на непознати места и непозволени ситуации. Винаги едни и същи.)
And maybe I can justify the bad things in life that I've done
So I call out for feelings I know that don't never exist
I won't be ashamed of my bones and my blisters
1 comment:
некоректност не е българска и тя.
Post a Comment