Спъвам постоянно в една неморално голяма постелка за палатка, метър-и-деветдесет, ритам я, тя ми се хили, аз пък подстачам върху нея, за да заглуша шума. Всички ги тресе нещо вече, снощи пък сънувах въпроси на листчета, шумни хора в залата и сестра ми по телефона.
Какво за щастието?! Какво бихте говорили за щастието на мое място? Ще цитирате ли онзи-немски-филм, или ще се отдадете на есеистични импровизации?
Ами за олимпийските игри?
Боже, тези наистина не са в час.
No comments:
Post a Comment