Последният първи учебен ден. За някои ще бъде просто последният учебен ден. Аз пък се дразня. Дразня се задето трябва да ставам идиотсконечовешки рано само за да се покажа пред новите 2130 примерно ученика. Ще ме видят, спокойно. Може повече и да не ме видят на училище преди бала ми, ама ще знаят, че съм от "големите". Брей, колко готино звучало. Вече съм от "големите". Навремето онази вещица Найденова ни обясняваше някакви глупости за стълби, които сме трябвало да покорим, и как всеки нов клас било стъпало нагоре. Вече би трябвало да сме на върха на стълбата. На върха на хранителната пирамида. Поне преди беше така, по-малките даваха предимство на по-големите от страх и респект. (преди - преди 6 години). В момента просто не се знае кой е по-големият: аз, с широкото дънки, кецовете Пони и тишъртките или онова-русото-там (произволно) с широкия колан и 9-сантиметровия ток. Стъпало нагоре, май асс.
Какви ги говоря, образованието като стълба, май асс.
Ама ще се разбием пак, де, нали трябва да запомним с нещо последната си година като каторжници на системата. Пък било то и да помним, че всъщност нищо не помним от нея.
No comments:
Post a Comment