I could be your regular belle

Предколедно е тихо и студено, вечер по повече и от двете. На мен обаче не ми е коледно изобщо, не ми се занимава с нищо и по-скоро бих ударила някого по врата, задето върви безкрайно бавно по тесен тротоар. Не ми се занимава в смисъл, че ми се прави всичко, но с надеждата да съм сама за което, а това не се случва. Освен това безмислено помня ненужни имена и случки, и им се подигравам на косата и пуешкото, не искам партита, никакви, но искам навън и няма никой тук. В някакви надежди, всичко би изглеждало по-правилно и намясто, но всъщност знам какво следва.
Освен това не си правя равносметки и имам весели new year resolutions/good intentions, нищо че с моя английски няма да стигна доникъде.
I say "High", you say "Low".
You say "Why?" And I say "I don't know".
Oh no.