01 July 2008

And the night behind me

Нощ не бе, ние не сме деца на нощта, но въпреки това си струва за всяка недоспана минута, час по час.
Марто и Тошко се появиха точно навреме, за да разберем къде всъщност е заветния концерт, освен това ни беше забавно, и скачахме, и пяхме. А се появи Катя (същата Катя от театралната и випуск 2008, която бе толкова прекрасна на бала си, а тя по дефоулт си е прекрасна), появи се в най-правилния момент с компанията си и прекарахме един страхотен остатът от вечерта, чакайки изгрева. И имаше музика наживо, и се смяхме на (или пък се ужасявахме от) хора, които не бяха съвсем с трезвия си разсъдък за въртенето на земята и законите на Нютон, но нищо лошо не се случи. Освен това видях най-културния неонацист в Бургас, освен че му беше забавно и си пиеше биричката, и говореше с разни хора, ами и помогна на някакви хора, които бяха паднали, да станат.
No, no, I wasn't looking for love, Иве, но пък и тя не ме търси, тъй че сме квит.
А сега се изнасям в хола, където Мимето се опитва да намери нещо интересно по телевизията.

2 comments:

desislava said...

миме, здравей!:)

mimz said...

здравей :) и все пак that 70s show не е лошо