42

Заспивам в час и е шумно наоколо, шумно, но не чувам никого, само слушам музиката си. Заспивам. И сънувам ръка, която ме бута, а това е Г. - случайно протегнала се за синята папка.
Този ден е вече пропилян. Тайно с теб ги виним тези дни на шум и разгул, но ги преживяваме отново и отново, и отново.
Не искам да говоря на немски, не искам да говоря изобщо на никакъв човешки език. Мисля бързо. По-бързо. Съжалявам. Не искам да решавам задачи на дъската, но го правя - заради оценката. Искам да е 9ти декември вечерта. После 19ти. После януари, март, 19ти май и после. После - нищо. После ще е краят. Шест месеца, така ги смятах снощи. Не ми липсват. Нямам търпение да отминат. Не искам сиви килимчета, но ще трябва. Ще ходя някъде и ще правя снимки, и ще ги лепя по страниците, а човекът във фотото пак ще ми се кара, че не съм използвала хубава резолюция.
No I don't want to battle from beginning to end
I don't want to cycle or recycle revenge
I don't want to follow death and all of his friends