И всичко това в един-единствен ден, който ще продължи докъм 9ти декември, когато е устният по немски, което е нещо като последният осемхилядник до края на годината, който трябва да изкача и от който после да сляза. Има и други, разбира се, но те са по-скоро нещо средно между Мусала и връх Ленин.
Като например непреодолимият въпрос, защо и как така днес лявата ръка ме боли почти непрекъснато и на какви децибели се дължи това.
Междувременно си блъскам главата с въпроси, зависещи само от мен си, рисуване, рисуване и скици, и чертане, и всички онези неща, които ме изкарват извън кожата ми през ноктите и после се връщат болезнено през връхчетата на косата, по-образна картина не успях да ви сътворя.
Но нищо не е на мястото си, това мога да ви го доказвам с всяко едно петно на грешно място, и с всеки човек в неправилното време.
The truth is
It's going to get you and won't let go
No comments:
Post a Comment