Няма нищо по-необичайно от вчерашната събота, как изведнъж се оказва, че времето ми стига за всичко - обикалям с майка, къпя се и отивам на Пантеона, sending away the tigers. И няма никого всъщност, Иво се появява след десетина минути. После и останалите.
Онзи ден се чудих на разни познати, задето нямат желание, мързи ги едва ли не, да отидат на изпращане. "Ама това е последното изпращане преди нашето", иначе въобще не съм възмутена, те си решават. Вечерта с Тони си говорим някакви общи глупости за тук-и-там, ах, как ми липсват някои песни. А той наистина е способен да спасява животи, напълно съм сигурна в това, особено щом винаги казва каквото и когато трябва, и щом за нещо като два часа забравям яда си на глупостите наоколо. Отделно си мисля и за каквото ми каза И на кафето и за нещата, които винаги съм приемала като най-нормални да се случват.
От днес съм вече про във фликр (мерси, сис, мерси, мерси) и там има вече качени снимки и видео от някакви случки последните месеци. И така се връщам обратно на двете теми по немски, пропити с чувство за "какво правя тук, по дяволите".
Cause I'm a punk rocker, yes, I am.
No comments:
Post a Comment