Не се получава никога. Опитвам се да поддържам някакво нормално ниво на емоцията. На никой не му се занимава. "Окей, ще ни разбиват класовете, мамка им идиоти. И ся ко да праим, баси, никой нее ни обърне внимание. Айде, тихо ся."
Точно така.
Прав ви път, ние сме последният випуск, който удържа фронта, поне ще се постарае още година, и на кой ли му пука, че адванстът след две седмици ми е по-важен от глупавото дсд декември. Забележете, декември.
Абитуриенти? Кой въобще говори за абитуриенти? Те се измъкнаха в най-подходящия момент - последния. Ние, и да искаме, и да не искаме - това е положението. Какво? Някой щял да остава в България да учи? Такива хора са ми наистина герои в очите. Аз нямам нерви повече да се занимавам с невероятната ни учебна система. И какви бяха тия ревнали деветокласнички? Кольо заминавал, голяма работа. Вие не го познавате, не не. (Само аз си запазвам правото да то наричам така.) Не познавате и близначките. Голяма работа, че сте ги гледали в пиесите ни. Аз съм пила с тях. Смяла съм се с тях, плакала съм с тях, крещяла съм им, и те са крещяли, знаем си егн-тата.
И Савите не познавахте. Нито сестра ми, нито откачения й випуск. Въобще, накъде си мислите, че сте тръгнали?
No comments:
Post a Comment