22 May 2008

Tell me your troubles and doubts

Не се получава никога. Опитвам се да поддържам някакво нормално ниво на емоцията. На никой не му се занимава. "Окей, ще ни разбиват класовете, мамка им идиоти. И ся ко да праим, баси, никой нее ни обърне внимание. Айде, тихо ся."
Точно така.
Прав ви път, ние сме последният випуск, който удържа фронта, поне ще се постарае още година, и на кой ли му пука, че адванстът след две седмици ми е по-важен от глупавото дсд декември. Забележете, декември.
Абитуриенти? Кой въобще говори за абитуриенти? Те се измъкнаха в най-подходящия момент - последния. Ние, и да искаме, и да не искаме - това е положението. Какво? Някой щял да остава в България да учи? Такива хора са ми наистина герои в очите. Аз нямам нерви повече да се занимавам с невероятната ни учебна система. И какви бяха тия ревнали деветокласнички? Кольо заминавал, голяма работа. Вие не го познавате, не не. (Само аз си запазвам правото да то наричам така.) Не познавате и близначките. Голяма работа, че сте ги гледали в пиесите ни. Аз съм пила с тях. Смяла съм се с тях, плакала съм с тях, крещяла съм им, и те са крещяли, знаем си егн-тата.
И Савите не познавахте. Нито сестра ми, нито откачения й випуск. Въобще, накъде си мислите, че сте тръгнали?

No comments: