First minutes 18 и всичко си е нормално, не че бих очаквала друг развой на събитията. Някой добър човек се е обадил за взривно устройство в училище, така че утре сме пас, а аз ще се наспя. This is how life should be. Иначе ми е забавно, наистина. Получавам съобщения от цяла Европа, едва ли не. Поне от всички краища на страната и малко от Западна Европа. Освен това планирам нищоправене и отспиване, музика (а ми пожелаха и това, толкова прекрасно!) и нещо-навън-с-В-по-подразбиране.
You shouldn't have to jump for joy, разбира се, това е моя работа, затова и си направих "празничен плейлист", който не звучи като нищо различно, но искам годината ми да мине така. Песните са важни, заглавията и текстовете. I can't get a life if my heart's not in it.
Сега остава една последна важна песен (важна е, да, и не е нито на Оейзис, нито на Фрателис, или на такава банда, каквато би се очаквала от мен) и отивам да преживея поредния си странен сън.
Вече мога спокойно да позволя на есента да дойде.
No comments:
Post a Comment