Язък. Тъкмо ми стана интересно, и истерията по сините хапчета плъзна и из Бургас, а те си признаха какво е това. Но е гениално, да, сигурно най-гениалното нещо, измисляно от български пиар. Изобщо.
А снощи беше нова история, повлияна от my-next-year-resolutions, бяхме шумни както винаги, всичките хора на света, събрани в една-единствена стая с подиум и два микрофона, досадни небългароговорящи и недосадни съученици, пляскащи си учтиво и наистина, пеещи заедно и с надежда да заглушат другите. Започваме с мента и шъфъл на всичките песни, които можем да открием, не гледаме филми, а пием още и си говорим за съдбоносни срещи и случайността на даваните по някоя произволна телевизия песни. После разбрахте сигурно къде завършихме вечерта. That's me in the corner и часовете се изнизват изненадващо бързо.
А утре имам изпит на всичките листи, които съм разхвърлила наоколо.
Lost controls, hit a wall, but we're alright.
No comments:
Post a Comment